Джаклин Брискин
Хроника на страстта (23)

2

Бъд препускаше между обвитото в прах опасно стадо от мучащи животни. Смушка наетия кон, наведе се настрана и с плавно движение хвърли ласото върху млада юница. Слезе и бързо завърза краката й с въже.

Като всички vaqueros^[1], Бъд бе вързал през лицето си кърпа, за да предпази носа и устата си от прахта. И шапката му бе като техните, с широка периферия и плосък връх, и дрехите му — панталоните му бяха от Леви Щраус в Сан Франциско, синята му памучна риза бе избеляла и толкова прашна, че изглеждаше безцветна.

Начервеното до бяло желязо обгори задницата на юницата и Бъд трябваше да напрегне всичките си мускули, за да удържи диво съпротивляващото се животно. После миризмата на опърлена кожа и изгорено месо се усили. Сложиха специален мехлем върху мястото и Бъд отвърза въжето. Юницата бясно се впусна сред скупченото шумно стадо.

Той се качи на коня, смесвайки се отново в безредно движещата се маса от добитък и мъже, оседлали коне. Прахта, миризмите, препускащите копита, оглушителното мучене на стадото бяха част от него.

Слънцето бе вече високо, когато върна коня под навеса. Натопи главата си в кофа с вода. Пръхтейки високо, се изми и отиде до кухненския фургон, за да хапне фасул и питка от царевично брашно. После оседла Кипър и се насочи към Лос Анджелис.

Сутрешното упражнение го бе успокоило и той се наслаждаваше на красивия ден. Зимата тази година бе влажна и растителността бе избуяла. Препускаше на изток, през онази част на планината Санта Моника, която някога бе принадлежала на дедите му.