Джаклин Брискин
Хроника на страстта (196)

6

В единадесет часа сутринта Амели разглеждаше в будоара вечерните си рокли и полиците с обувки от сатен, креп, брокат и сребристо шевро. Когато чу телефона, усети кисел вкус в устата. Остана неподвижна, докато не чу гласа на Катрин, която й каза:

— Бихте ли се обадили, мисис Ван Влайът? Господин 3-те В ви търси.

Зави й се свят точно както навремето. В това състояние бе от вчера, когато младият лекар с черни вежди изтегли една спринцовка кръв за пробата. Усети, че не е подготвена за този миг.

— Госпожо Ван Влайът, добре ли сте?

— Кажи на господин Ван Влайът да изчака за момент — отговори Амели с изнемощял глас. После седна и вдигна слушалката: — Да — пророни тя.

— Току-що ми се обади — каза 3-те В и млъкна.

— Това си ми го казвал тридесет пъти. — Студеният й тон изненада нея самата.

— Теса има кръвна група „В“. — И отново замълча.

— Това ти го казах аз самата — натърти тя.

— Ти си „А“ — бързо каза той. — Аз съм нулева. Буквите се въртяха в омагьосан кръг пред очите и в главата й. Не можеше да проумее смисъла им.

— Амели?

— Да.

— Като се има предвид тази кръвна проба, мен ме изключват.

— В такъв случай Бъд е нейният баща.

— Методът не е потвърден. Необходима им е статистика…

Гласът му продължи да цитира различни случаи за доказване на бащинство. Амели беше очаквала такъв отговор от него — ако резултатът от пробата сочеше, че Бъд е бащата. Пое дълбоко въздух, като че ли се намираше на върха на планината, където разреденият въздух просто ней достигаше, и дръпна слушалката от ухото си.

Бе спечелила предизвикателството към съдбата.

За нея резервите на 3-те В бяха толкова без значение, колкото и останалата част от миналото. Беше се освободила от въпроса, висял във въздуха на Паловерде от почти тридесет години. Тъй като отдавна бе простила на 3-те В, не изпитваше никаква горчивина. Липсата на озлобление й помогна да се освободи от страданието, предателствата, от тайната, която бе носила в себе си като някакъв спящ пагубен вирус; можеше да каже сбогом на собствените си съмнения и всички изстрадани загуби. Силата и слабостта на Амели бе да се прекланя пред разума, както другите пред Господа. Законите на наследствеността следваха логиката. Предварително беше решила, тъй като 3-те В не би могъл, че заровете, които хвърля, не са обременени, а честни.

Прекъсна го.

— Теса винаги е знаела истината. Трябва да кажа на Кингдън веднага щом си дойде.