Джаклин Брискин
Хроника на страстта (187)

4

Юта изпрати шофьора да докара трите жени, които бе срещнала в „Света Катерина“ и които бе поканила вкъщи да поиграят маджонг.

3-те В отвори врата на кабинета.

— Отивам да видя Бъд — уведоми я той.

Тихият му тон неизбежно й напомняше за нейните груби маниери.

— От една седмица не си ходил на сондата. Мислиш ли, че кладенците могат сами да вадят нефта? — Опитваше да изрича упреците с тих глас.

— Майсторът там си знае работата.

— 3-те В, ти си фантазьор. Стигна само до началото. После загуби интерес. Отново всичко ще потъне в земята.

— Не си се оженила за бизнесмен, Юта.

— И преди съм виждала какво правиш.

— Не слагай вечеря за мен.

— Ще загубиш цяло състояние, докато си чешеш езика с твоите роднини! — побесня Юта.

Той нищо не каза.

— Мразят ме — изкрещя Юта. Лицето й се сбръчка и тя заприлича на голямо пухкаво бебе, което ще се разплаче. — И ти ме мразиш.

— Не, не те мразя — обади се 3-те В. — Юта, закъснявам.

Последва го в антрето. Подаде шапката, която му бе подарила за Коледа. Той взе старата.

— Май ще вали. Тази е съвсем нова.

— Поне нека да отида до сондата и да проверя да не те окрадат посред бял ден. — Разбираше от счетоводство от времето, когато водеше сметките в пансиона си.

— Ще имаш гости.

— Ще накарам шофьора да ме закара след това.

— Не е необходимо.

— Мразиш ме, задето казах истината на Чарли Кингдън!

3-те В затвори пътната врата.

Юта се отпусна в едно кресло. Резбованият бук изскърца под тежестта й. Премятайки новата шапка в ръце, въздъхна. Срамуваше се и я беше яд, че бе изпуснала нервите си онази вечер, но не съжаляваше, че бе казала истината. Беше абсолютно сигурна, че 3-те В беше дал на Бъд и Амели едно нещо на света, което те никога нямаше да имат — дете.

Къде беше сбъркала? Кингдън скоро щеше да разбере. Защо бе наказана така сурово затова, че си изпусна нервите? Чарли Кингдън не се отказа от Теса. Вместо това той отказа да говори и с двамата и отиде да живее при „тях“. Заради това 3-те В я обвиняваше и отбягваше.

Отхвърляше всяко нейно предложение да движи бизнеса му. Същата стара история. След като доказа, че има нефт под хълма Сигнал, сега вече не проявяваше интерес към производството му. Не беше никакъв шеф, гордееше се с него като джентълмен. Но от всичко най-много й се искаше да бъде победител във вечната си битка с брат си.

Надигна се от креслото и шапката се търкулна по паркета. Остави прислугата да я вдигне. Бяха четирима, а като че ли къщата беше празна. „Защо ме мрази? Защо поне не ми разреши да се грижа за нефтения кладенец? Защо винаги съм сама?“

Комплектът за играта бе стар, така й бе казал продавачът, и ценен. Заради приближаващия дъжд в стаята беше тъмно и трудно различаваше продълговатите фигурки от слонова кост. Взе една, поднесе я към очите си, като че ли фината азиатска калиграфия би могла да отговори на някои от въпросите й.