Джаклин Брискин
Хроника на страстта (183)

8

Бъд лежеше зад огромния прозорец. Болката го бе поваляла безброй пъти. Струваше му се, че все се опитваше да се освободи от кошмарния прозорец, но така и не успя. Отвъд стъклото един глас пищеше. Не можеше да различи сподавените думи, но знаеше, че са тежки. Веднъж, далечна и призрачна, Амели се бе опитала да го предпази от злобните звуци. А един път и майка му дойде със същата цел.

Сега отново чуваше пищенето. Но какво казваше гласът? Чувстваше, че думите са отровни. Не трябва да се опитва да чува. А кога е бягал от предизвикателство? Трябваше да счупи стъклото, за да чува тия думи — дори ако това го убиеше.

Напрегна всичките си сили и леко повдигна дясната си ръка, но това движение му костваше твърде много. Отпусна се задъхан, после се напъна и бутна силно.

Пръстите му срещнаха някаква плъзгава мека повърхност. От докосването формите се набръчкаха и изкривиха. От едната страна затворът му се открехна.

— Господин Ван Влайът — каза човекът с очилата. — Аз съм доктор Левин. Доктор Уолвю ме извика. Моля ви, не се плашете от кислородната маска. Тя е, за да ви помогне.

— Не чувам. — Трудността, с която произнесе думите, го изтощи.

— Не говорете. Не бива да се напрягате и притеснявате. Опиатите потискат усещанията ви. Трябва да почивате.

— Сърцето ли?

— Да — отвърна докторът. — Мигнете, ако болката е понамаляла.

Бъд мигна.

Видя притеснено овално лице. Същата жена, която бе идвала по-рано. Не е била майка му, неговата майка бе починала отдавна. Беше Теса. Усилията му да говори го бяха изтощили неимоверно и все пак се опита да отвори уста и помоли дъщеря си да поседи при него.

— Господин Ван Влайът — обади се лекарят, — моля ви, опитайте се да се отпуснете. Единственият лек е пълната почивка.

Бъд погледна Теса, устните му не се движеха.

— По-добре ли ще си, ако съм при теб? — попита тя.

Мигна.

— Тогава ще остана тук.

Решителният й тон му подейства успокоително. „Няма да позволи на никой лекар да я отпрати — помисли си той, — не и моята Теса.“

Каза си, че не трябва да се противи на лекарствата им. Получил е сърдечен удар. Но бе жив и с Божията помощ щеше да прескочи трапа. Почивай си. Неясната фигура, която бе на Теса, насърчително докосна прозорчето на маската.

Бъд затвори очи. Опасният глас не викаше повече в далечината. „Видение е било — реши той — от лекарствата. Всичко е наред. Моята дъщеря е до мен.“

Заспа.