Джаклин Брискин
Хроника на страстта (174)

7

Няколко месеца преди да се появи на бял свят никога неспоменаваната преди това „Книга на обречените“, се случи нещо, което имаше далеч по-голямо отражение върху града.

С каска на главата 3-те В, запретнал ръкави, беше приклекнал на горното стъпало на своята сонда на хълма Сигнал и наблюдаваше обекта на Шел. След рутинната проба екипът на „Шел“ бе открил нефт над двадесет метра дълбочина в стар кладенец. Новината се разнесе. „Шел“ трябваше да вдигнат висока ограда, за да преградят пътя на зяпачите до платформата. Посетители прииждаха до оградата и спираха колите си кой където намери.

3-те В се усмихваше, като гледаше тия прашни автомобили, защото си спомняше страховете на Бъд, че суровият нефт на Лос Анджелис с голямото количество отпадъчен газьол ще има проблеми на пазара. Разбира се, той бе признал, това гориво би могло да се използва за новосъздаващите се превозни средства, но някъде в двадесет и пети век.

3-те В се изправи и протегна. На платформата му имаше купчина кал. Погледна я. Машините тракаха с ритъма на своя живот. Слънцето грееше. 3-те В взе една лопата, здраво стискайки в мазолестите си загрубели ръце напечената от слънцето дръжка. Бавно започна да изгребва натрупаната кал. Брадатото му лице се проясни, изсипа калта във висока тенекия, пълна с вода. Водата забълбука и почти веднага отгоре се показа лъскав слой.

Помощникът дойде да види, бършейки запотеното си чело. Наддаде вик:

— Следи от нефт!

Предзнаменованието беше добро.

Петнадесет минути по-късно от недрата на земята се чу глухо бучене, после звукът се усили, започна да съска, да напира.

3-те В познаваше този звук. Познаваха го и другите трима мъже от дневната смяна. Тичешком се втурнаха покрай оградата нагоре по хълма.

Над сектора на „Шел“ изригна черен гейзер, стълбът достигаше около тридесет и пет метра височина. Хората на „Шел“ танцуваха, прегръщаха се под димящия черен душ, виковете им се заглушаваха от грохота на нефтения стълб. Зад оградата зяпачите също викаха — непознати хора, станали свидетели на събитието, също се радваха и изживяваха заедно този исторически момент.

3-те В свиваше и разпускаше юмруци. Хората му се скупчиха около него.

— По дяволите, 3-те В! Ще станеш най-големият милионер в Лос Анджелис!

— Четиридесет декара са това! Исусе Христа, четиридесет декара!

3-те В се отдалечи от тълпата и потегли към малкото кафене в края на хълма. Мястото беше усамотено. Собственикът беше някогашен морски търговец. Клиентите му се радваха заедно с тълпата. 3-те В извади от джоба на панталона си късче хартия. Краищата му бяха смачкани и изцапани, едва различи написаните цифри.

Теса наскоро бе инсталирала отделен телефон в кабинета си. Като чу гласа й, попита:

— Спомняш ли си едни стихове, които звучат така:

„Устремът на нощна пеперуда към звездите,

на нощта към утрото,

посвещаване на нещо по-различно

от света на нашата тъга.“

— Шели, нали? — попита тя.

— Точно така. По-лесно е да се наслаждаваш на нещата, които искаш от далеч, Теса.

— За мен не е така — отвърна тя. — Винаги съм искала моите звездички да са наблизо. Прекалено по женски ли звучи?

— Значи си мислила върху това?

— Да.

— И аз. За мен постигането на поставената цел е въпрос на личен морал.

— Чичо, да не искаш да кажеш, че твоят кладенец е тръгнал?

— Не. Бликна при „Шел“. Аз ще съм следващият.

— Чичо…

— Кой друг би бил толкова глупав, че да рецитира поезия на своя благодетел?

На другия край на жицата настъпи мълчание.

— Теса? Чуваш ли ме?

— Плача… Чичо, толкова се радвам за теб.

— Колкото и глупаво да се държа, трябва да знаеш. Това бе най-милото, най-скъпото, най-хубавото нещо, което някой е правил за мен някога.

След като приключи разговора, 3-те В остави монета. Не се обади на никой друг.

Деня, в който бе бликнал първият кладенец в Лос Анджелис, той бе препускал до града, целият омазан в черно масло. Спомняше си напрежението в магазина, пълничкия Хендрик, изправен и важен във фрака си. Спомни си как младият Бъд сияеше от радост. Спомни си очите с лешников цвят на Амели да се вторачват в него с изненада, след това със страх и бавно — о, колко бавно — да му прощават.

На 10 септември бликна неговият кладенец. По това време хълмът се задръстваше от безкрайна колона камиони. Сондите работеха денонощно. Напористи представители на нефтени компании предлагаха огромни суми за нефт и газ. Хора, които никога не бяха помирисвали нефт и виждали нефтени платформи, получаваха работа, а проститутките набързо разпънаха палатки наоколо. Всяко момиче стоеше в очакване пред палатката си, докато някой от здравеняците не влезеше вътре. Кладенците привличаха пожарни и нефтени фирми, които се бореха с пламъците, с калта, с динамита.

На шумния хълм Сигнал, където той си бе мечтал за митичния остров, където беше претърпял най-ужасното си поражение, 3-те В бе станал милионер.