Джаклин Брискин
Хроника на страстта (160)

9

— Значи ти си Кингдън — каза Амели. Леко й призля, като се спомни изживяното преди години. „Колко много прилича на 3-те В — помисли си тя. — Не можеш да избягаш от миналото.“ Зарови пръсти в ръкава на Бъд. — Зная те от филмите ти.

Бъд, хванал Теса през кръста, представи своя племенник на жена си. Здрависаха се.

— Кингдън, съжаляваме за бъркотията. Ако има нещо, с което можем да помогнем на теб или жена ти, не се притеснявай да ни кажеш.

— Точно за това искахме да говорим с теб — обади се Теса.

— Разбира се — каза Бъд. — Само че по-късно. Майка ти е изтощена. Може би след няколко дни Кингдън ще дойде на вечеря и ще говорим. Какво ще кажете?

— Като че ли съм на пет годинки — отвърна Теса.

Бъд я погледна изненадан.

— Няма да отнеме много време — срещна погледа му тя.

— Не съм уморена — обади се Амели. — Можем да пием чай и да поговорим. Теса, би ли го поръчала, докато си сваля шапката и палтото?

— Но за какво е всичко това? — попита Бъд вече в стаята. — Трябва да разбера нещата, дето ги пише в пресата. Искам да разбера кой е убил този холивудски перверзен тип, ако мога. Какво прави той тук все пак, имам предвид Кингдън? Общува с мен чрез Теса. Трябва да открия.

— Не бих предпочела да третирам дъщеря ни, като че ли е придобивка на „Паловерде Ойл“.

— Слез долу на земята. Смяташ, че така искам, така ли? По дяволите, знаеш, че тя е по-важна за мене от всичко, което се отнася до „Паловерде Ойл“! Той вече веднъж се беше лепнал за нея. Трябва да обмисля нещата предварително.

— Тогава мисли бързо — посъветва го Амели.

Докато се миеше, Амели се изпръска и се наложи да смени блузата си. Ръцете й трепереха и едва закопча кристалните копчета. Когато излезе от стаята си, Бъд говореше по телефона.

— Бързо ли ще слезеш долу? — попита тя.

Той кимна.

Погледна към Теса и Кингдън, седнали във вътрешния двор. Кингдън седеше в едно кресло, а Теса на ниско столче. Не говореха, твърде далеко бяха един от друг, за да се докоснат, те й напомниха двама жалеещи след погребение. „Но защо? Скандалът ли? Да. Трябва да е заради скандала. Зная как се чувства човек, когато хрътките тичат след него.“

Кингдън каза нещо, Теса отметна глава и той кимна. Този мълчалив начин на общуване я накара да разбере, че бяха повече от приятели, повече от братовчеди.

Мистериозната им скръб бе нещо споделено. Дали са любовници? Не! Не може да бъде! Няма да го преживея. Никога! Спомни си своята клетва никога да не говори за миналото — освен ако не се наложи. Не мога да го пазя в тайна още дълго. Каквото и да струва на мен или на тях, трябва да им разкажа. Мълчанието е грешка. Жестока грешка. Неморално е.

Бавно слезе при тях по широкото стълбище. Нежната й фигура излъчваше аристократична гордост.

Малко по-късно Бъд се присъедини към тях. Пиха чай с прясно изпечени сладкиши. Бъд седеше в отморяваща поза на аутсайдер, Кингдън ядеше тънка филийка орехов сладкиш, чувствайки се артистично добре. Теса бе необичайно тиха. Затова Амели се почувства длъжна да разказва истории за средиземноморското им пътешествие.

— Репортерите — заговори Теса — са навсякъде и непрекъснато в Игълс Руст. На Кингдън… му е нужно място, където да е на спокойствие. Той иска… да ни посещава.

— Жена ти също ли ще се отбива? — обърна се Бъд към Кингдън.

— Тази шумотевица не я притеснява. Тя обича суматохите. Родителите ми пристигат утре.

— Така ли? — подхвърли Бъд.

— Римини Продакшън смятат, че едно събиране около Лайа би й се отразило добре и ще размекне и най-твърдото сърце.

— Разбирам — каза Бъд.

— Няма да ни притеснят. Често са били у нас. Мама и Лайа се разбират и са привързани една към друга. Започвам снимки, така че няма да ви безпокоя често.

— Това няма нищо общо със старите взаимоотношения между теб и Теса, нали? — попита Бъд.

— Нищо общо, сър — безизразно отговори Кингдън.

— Кингдън, най-добре би било, ако посещавате и отсядате у други приятели — обади се Амели с развълнуван глас.

— Мамо? — погледна я Теса изненадана.

— Не ви интересуват приказките, така ли, лельо Амели? Обещавам да не ви досаждам. От време на време ми е нужно просто тихо място.

— Където можете да се виждате с Теса ли? — попита тя.

— Той току-що каза, че няма нищо общо с това — обади се Бъд. — Той си има жена. Иска да идва вкъщи, за да си почива.

— Бъд, ти наистина не може да насърчаваш…

— Какво да насърчавам? — попита Бъд. — Не може ли моят племенник да идва в моята къща?

— Бъд, трябва да им кажем. Как иначе ще живеем? Да постъпваме така с тях нечестно. Те трябва да знаят.

— Какво да знаят? — гледаше я Бъд искрено озадачен.

— 3-те В… — започна тя.

— Тази стара семейна вражда! — избухна Бъд. — Омръзна ми! Искам отново да видя брат си! Спри да правиш от мухата слон!

Изправи се и се наведе над нея. Сребърните прибори издрънчаха, когато ги остави на масата. Ръката му бе загоряла от слънцето, обсипана с лунички, с изтъняла кожа, вените прозираха като през пергамент. „Та това е ръка на възрастен човек“ — помисли си Амели. Вдигна поглед и видя, че кожата на брадичката му бе отпусната, а челюстта не така твърда. Кога бе остарял? Къде беше изчезнал светлокосият, загорял, много красив млад мъж, който я бе завел в прашната стая?

Гледаше я с умоляващ поглед. Бъд, този, който никога не бе подминал битка. Бъд, който се беше бил и побеждавал смъртта.

„Не разбира, че се моли — мислеше си тя. — Не си спомня неприятностите.“

Яснотата и деликатността на мисловните процеси на Амели никога не й позволяваха да пренебрегне несигурността на миналото. Бъд бе по-различен. За него имаше само две възможности. Или нещо беше лъжа, или бе истина. Така той най-напред напълно отрече Теса, после я прие с цялото си сърце. Амели си спомни нощта в Оукланд и тихия искрен глас на Бъд, който се кълнеше, че Теса е негово дете. Никога оттогава насам не бе се усъмнявал в бащинството си, никога не се бе поколебал да я дарява с обичта си. Когато научи за Кингдън, водеща бе враждебността му към 3-те В. Друга пречка според Амели бе религията на Кингдън. Отдавна бе разбрала, че Бъд бе надживял миналото с присъщата решителност на Ван Влайътови. И сега за първи път проумя, че изваждането на миналото би го разтърсило напълно. Ако го накараше да се изправи пред старите несигурни положения, щеше да го унищожи.

Погледна към искреното лице на дъщеря си и уязвимия млад човек, пилота на 3-те В.

Решението й трябва да е обосновано.

За Амели бе ясно, че Кингдън не търсеше спокойствие от репортерите. Спокойният глас на Теса и финото й тяло бяха неговото убежище. Но как да си мълча?

Почтеността и моралът изискват да им кажа. Сега.

— Не помислих как се чувстваш — каза тя на Бъд и сложи длан върху пулсиращите вени на ръката му. — Разбира се, че Кингдън е добре дошъл тук. В края краищата не принадлежи ли той на Паловерде? — пое дълбоко въздух и продължи. — Ще поканя 3-те В и Юта на вечеря. А също Том и Ле Рой.

— Чудесна идея — каза Бъд с треперещ глас. Само секунда бе нужна на Амели да си спомни, че той използва същите думи и тон, когато доня Есперанса покани на чаша чай едно ужасено петнадесетгодишно момиче. „Днес е ден на миналото“ — тъжно си помисли Амели.

— Мислиш ли, че семейството ти ще приеме поканата? — попита тя Кингдън.

— Татко със сигурност. И момчетата. — Погледна към чичо си. — Предполагам, че познавате братята ми, сър. — Бъд кимна утвърдително. — Значи и мама ще дойде. В крайна сметка може да покаже тримата си синове, вие имате само тази дъщеря.

Иронията на Кингдън не би могла да намери по-лош изказ. Амели потрепери. Хвана се за ръба на масичката и се изправи.

— Кингдън, би ли написал адресите им, за да им изпратя утре поканите. — Обърна се към съпруга си. — Бъд, ти беше прав. Изтощена съм от пътуването.

Двамата мъже станаха, докато тя бързо се изкачи по широкото стълбище, една крехка жена на средна възраст, извърнала глава встрани от срам.