Джаклин Брискин
Хроника на страстта (157)

6

Веднага щом затвори телефона, опакова няколко нощници и тоалетни принадлежности. Все още с меката шапка и палтото, караше на изток, избягвайки центъра. Мина през богатия квартал Пасадена и навлезе в сянката на Сан Габриел. „Трябва да издържиш, трябва да се свърши и това“ — повтаряше си тя.

Санаториумът Грийн, някогашно зимно убежище на меден магнат, бе заобиколен от високи стени, обсипани с блестящи на слънцето натрошени парченца стъкло.

Санаториумът беше към Холивуд: в него пребиваваха актьори и актриси с нервни разстройства, алкохолизъм, пристрастяване към морфина, звезди както женени така и неженени, които не желаеха да имат деца. Абортите бяха специалност на д-р Грийн. Кабинетът му се намираше в библиотеката. Стените бяха целите в рафтове с медицински книги, а зад бюрото висяха окачени в рамки дипломите му. Усмихнат стана да я поздрави.

— Мис Ван Влайът, не мога да ви кажа, какво облекчение е да посрещнеш някого, който не носи името Смит.

Опитваше се да я предразположи. Отвърна му с усмивка.

— Ще останете тук три дни. Посещенията са разрешени — поясни докторът.

— Никой няма да… идва — отговори Теса. Дори и да не бяха на средиземноморското пътешествие, никога не би казала на родителите си, че е тук. Колкото до Кингдън, след предупреждението на Римини не би могла да му каже да дойде.

Д-р Грийн и сестрата се подготвиха за прегледа. След това й взеха кръв от вената, което напомни детските години на Теса, когато лекарите правеха безплодни опити да установят причините за внезапните й заболявания.

— Защо го правите? — попита тя.

— Това е рутинно изследване на кръвта, което се прави при всяка операция — обясни д-р Грийн вместо сестрата.

— Чували ли сте за кръвни групи? Е, това ще направим сега. Ще определим какъв вид е кръвта ви. Това е сравнително нова процедура. Много интересно е за мен. Знаете ли, учил съм във Виена и мой професор по патология беше Карл Ландщайнер. Вероятно неговото име не ви говори нищо, но той е човекът, който откри, че човешката кръв принадлежи към една от четири възможни групи. И ако се налага да се прелее кръв на даден пациент, неговият организъм може да приеме кръв само от същата група. И вече щом се наложи, винаги знаем каква кръв да прелеем на пациента. — Сестрата разхлаби маркуча на ръката й. — Това е много лека операция — продължи д-р Грийн.

— Едва ли ще се наложи кръвопреливане. Но ако потрябва, пробата от вашата кръв ще е изследвана и определена. Така че може да бъдете напълно спокойна — увери я той.

Тялото на Теса беше ледено. „Престанете да ми съчувствате. Да се свършва с това по-бързо.“

В седем часа на следващата сутрин легна на операционната маса в силно осветена стая. Д-р Грийн с хирургическа маска и шапка се наведе над нея с успокоителни думи. Сестрата сложи маска с етер върху лицето й. Преди да я хване упойката, тя започна да си задава странни въпроси. Защо майка й беше отишла в Оукланд, за да я роди там? Какви са тези четири групи кръв? Кой е написал:

„Чедо мое, о, ела!

Във дълбинната вода

с приказното да вървим,

че светът е пълен с мъка

и със гнет необясним.“

Защо мама е напуснала… Кръвни групи…

Когато дойде в съзнание в голямата ъглова стая, където бе прекарала предишната нощ, долови странното потракване на нещо познато. Различи сестрата с посивялата коса да седи край нея и да плете. Като че ли някой й бе източил кръвта. Стиховете, които си бе спомнила, бяха от Йейтс, „Откраднатото дете“. Те бяха в книгата, подарена й от Кингдън, и ги бе научила наизуст.

Сестрата видя, че се е събудила, дойде при нея и я попита как се чувства.

Теса излъга, че се чувства чудесно.

Следобедните сенки изпълниха стаята. Сестрата излезе и след малко се върна с поднос в ръце. Миризмата на пилешка супа и препечени филийки хляб подразниха обонянието на Теса. Извърна глава. Беше се смрачило, завесите дръпнати, лампите светеха.

Сестрата премери пулса и температурата й. Нищо не каза, но Теса знаеше от болките в главата и пробожданията в корема, че имаше треска. Сестрата изтича навън. Теса лежеше, искаше й се да заплаче, а не можеше.

„Никога не съм си представяла, че ще се чувствам така празна“ — мислеше си тя.