Джаклин Брискин
Хроника на страстта (155)

4

Вратата се отвори.

— Можете да си вървите — каза лейтенант Дюпрей.

— Какво? Няма ли да ме разпитвате повече? — попита Кингдън изненадан.

— Не е необходимо повече.

Няколко полицаи се бяха скупчили в коридора. Замълчаха, когато лейтенант Дюпрей и Кингдън минаха край тях.

Теса стоеше там. Очите й бяха засенчени от широкопола филцова шапка, ръката й в ръкавица притискаше края на скъпо кожено палто, което той никога не бе виждал. Кожата и нежният израз на лицето й придаваха ореола на несметното богатство, наследство на семейство с голямо обществено влияние.

— Мис Ван Влайът — гласът на лейтенант Дюпрей звучеше смирено, — по-добре излезте отзад. Нека капитан Ванс ви закара вкъщи. Ще изпратя наш човек да докара колата ви.

Когато Кингдън отвори вратата на шевролета, беше обзет от гняв не защото бе тръгнала да го спасява, а защото бе дъщеря на баща си. Спомни си неотдавнашната намеса на чичо си и го болеше, че Бъд отново се набъркваше. Но знаеше, че Амели и Бъд са с приятели из Средиземно море, и затова се задоволи само с думите:

— Чичо ми и полицията на Лос Анджелис ли командва? Затова ли ме освободиха?

— Искаха да знаят къде си бил снощи. Казах им.

— Бих могъл и аз да им кажа — рязко натисна газта и колата подскочи.

— Ние сме братовчеди. Обясних на дребосъка с мустаците, че понякога ти оставаш при мен.

Обърнаха се назад и видяха, че на поляната пред бунгалото се тълпяха хора. Сред тях имаше и репортери, които разговаряха с полицаите.

— Виж, лешоядите.

— Какво се случи?

— Прислужникът дошъл по-рано. Посрещнаха ме полицаите.

— Боях се, че се е случило нещо такова. Закарах Лайа обратно в Игълс Руст, после се прибрах вкъщи да те чакам. След като не си дойде, започнах да се безпокоя дали… дали Лайа е казала истината. Ужасно ли звучи?

— И аз си помислих същото. — Пресегна се и погали ръката й. — Скъпа, не исках хищниците да се докоснат до теб.

Пътуваха мълчаливо на запад от Бевърли Хилс и Игълс Руст.

В предния двор един шофьор оправяше лимузината. Римини крачеше по терасата. След като Кингдън спря, той слезе по стълбите.

— Теса — обърна се Римини към нея, — ако работиш за Римини Продакшън, ще се возиш в по-хубава кола, а не в тоя шевролет.

Не я беше виждал от четири години, откакто снимаха „Авиаторът“. Беше научил, че е единствената наследница на „Паловерде Ойл“. Сервилно й отвори вратата.

— Какво правиш тук? — попита Кингдън.

— Имам приятел в полицейското управление — отвърна Римини. — Обади ми се преди тридесет минути, че Фултън е бил застрелян и че са те задържали за разпит в къщата му. — Обърна се към Теса. — А ти го освободи, като им каза, че е бил при теб ли? Нали ти е братовчед?

— Да, той ми е братовчед — потвърди Теса — и прекара нощта в моята къща.

Върху лицето на някаква приятелка на Римини се изписа едновременно възхищение и недоверие.

Кингдън й подаде ръка.

— Приятно ми е, Чарли Кингдън ван Влайът — каза той. — Теса, ще помоля Майк да те закара вкъщи.

— За мен ще е удоволствие — каза Римини, хвана Теса под ръка и я поведе към сводестата входна врата.

Лайа, със свеж грим, облечена в роба от сатен в прасковен цвят, се бе изтегнала на канапето в дневната, където сутрешното слънце огряваше златистата й коса. Леко сдържано ги поздрави. Ужасът й бе изчезнал, изтрит като че ли от магическа пръчица или хапче.

Римини се разположи в креслото до камината.

— Ще говоря направо — заяви той. — Кингдън, става въпрос за теб.

— За мен ли? Аз съм чист.

— Няма да говорим за филми. Винаги казваш, че филмите не са от значение за теб. Единственото, което има смисъл, е авиацията. Е, добре, какво ще кажеш за летенето?

— Това е нещото, в което съм добър.

— Най-добър. Винаги взимам най-добрите. Но да погледнем от друг ъгъл. Парите изтичат между пръстите ти.

— А аз съм екстравагантна — обади се Лайа.

— Вие изхарчвате всичко, което изкарате — добави Римини. — Кингдън, нямаш избор. Ако искаш да останеш в киното или ако искаш да си пилот, необходимо е едно и също нещо. Доверие. Никой не би си позволил да лети с пилот, на когото няма доверие. Ако не ти вярват, няма да ти поверят самолета. Е, сега научих, че имаш и богати роднини.

Кингдън скочи.

— Седни, седни де. Не се опитвам да те засегна. Доколкото виждам, и ти си забъркан. Не ме разбирай погрешно. Зная всичко за Фултън и какво обичаше той. Не си забъркан лично. Ето, Лайа е тук. Тя обясни всичко за нея и Фултън. Това, което тя не каза, аз го допълвам. Лайа, ще закъсаш. Но важното за двама ви е, че Кингдън е тук, където трябва да бъде. До теб.

— Да, тук и ще бъда — обади се Кингдън.

— Лесно е да се каже — подхвърли Римини.

— Това е обещание — допълни Кингдън.

— Лайа няма договор с Римини Продакшън, но тя е близка на студиото, откакто се появи.

— Летящите възлюбени — тъжно отбеляза Кингдън — правят своя последен поклон.

— Тая история с възлюбените ще е от полза и за двамата. Нужна ви е. Очите на всички са устремени към Холивуд. Историята с Фултън е на дневен ред.

— Виждал съм го веднъж за пет минути — поясни Кингдън.

— Какво значение има? Моят приятел от полицейското управление каза, че в къщата са намерили достатъчно материал, за да унищожат кариерата на стотици. Лайа е позирала за частни френски картички заедно с Мейбъл Ленард, Лилиан Уайт и…

— В доста добра компания — прекъсна го Кингдън, без да поглежда към Теса.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам? — попита Римини.

— Оставила е също дневника си и няколко безсмъртни вещи, белязани с лилия — отговори Кингдън.

Римини погледна Лайа и тя кимна.

— Значи добре се е подредила, предостатъчно, за да се удави. А ти също. Репортерите ще слушат със зяпнали уста. Нищо няма да можете да запазите в тайна. Нищо.

— Тайна ли? — възкликна Кингдън.

— Чуй един съвет от стар приятел, който ти се явява и началник. Забрави за филмите на Кингдън Ванс. Спри всичко, докато отшуми това. Казах, че ти все още работиш в Римини Продакшън.

— Съжалявам — измърмори Кингдън.

— Кингдън, чуй ме. Ако не играеш внимателно, ще бъдеш унищожен. А… — той замълча за момент — Лайа ще бъде смачкана до смърт. — Добре познаваше Кингдън и знаеше, че такава заплаха ще има по-голяма тежест за него. — След малко тук ще дойде Еди Стоун. — Еди Стоун водеше връзки с обществеността на Римини Продакшън. — Никой не знае в кой момент репортерите ще започнат да бълват. — После се обърна към Теса. — Момичето ми, возила ли си се някога в лимузина с шофьор? Такава възможност ти си отдава сега — пошегува се той.

— Никога не съм знаел, че името му не е Ванс — продължи Римини вече в колата. — Честно казано, когато за първи път чух името ти Ван Влайът, то нищо не ми говореше.

— Бащата на Кингдън и баща ми са братя — отговори Теса и погледна през прозореца.

— Между вас има и нещо повече от роднинството. Видях как го гледаш и той как те гледа.

— Ти искаше да чуя това, което каза на Кингдън, нали?

— Винаги си била хубаво, добро, сладко, невинно момиче и не си се променила — каза Римини. — Да, исках да чуеш.

Лицето й изглеждаше уморено.

— Не мога да ти кажа какво трябва да направиш ти и какво „Паловерде Ойл“. Теса, не трябва да го виждат да излиза с красивата си братовчедка. Но е нормално да посещава богатия си чичо. Можеш ли да се преместиш в къщата на баща си?

— Трябва ли?

— Кингдън ми е приятел, див бяс. Ще му бъде трудно. Вестниците ще се занимават с него месеци наред, лицемерите също. Когато става въпрос за някой друг, всички започват да вярват в брака. Ще трябва да стои до малката кучка. Ако не го направи, с него е свършено. — Замълча и я погледна. — Трябва.

— Благодаря ти.

Когато стигнаха до къщата, шофьорът й отвори вратата. Римини я гледаше как бавно се отдалечава по пътеката.