Джаклин Брискин
Хроника на страстта (152)

1

Кингдън стана. Тя, все още унесена от съня, го гледаше през полуотворените си клепачи и виждаше само цветове — кичури черна коса, загорели от слънцето ръце и врат, широки бели рамене и аленочервен белег. Наметна халата си и прекоси бос стаята. Търкулна се в неговата половина на леглото, като вдишваше мириса, останал от него.

От своите индиански предци Теса бе наследила не само черната коса, но и способността да плува във времето. Тази липса на вътрешен часовник я правеше уязвима спрямо забързания ритъм, в който препускаха хората около нея, и въпреки това тя умееше да се радва на щастието.

Лежеше, притиснала страна към възглавницата, и си припомняше как преди пет дни беше пристигнал тук. Спря колата и носейки куфарите, извика весело:

— Изхвърлиха ме — предавайки разговора си с Лайа. Теса не го попита за намеренията му. Беше тук. Тя бе щастлива. Дори настояването му да махне детето не бе помрачило удоволствието. „Ще чакам, докато стане твърде късно за операция — сънливо разсъждаваше тя, — и той ще го приеме.“ Нямаше да се предаде, въпреки че разбираше и чувстваше болката му. Цял живот бе искала дете, времето бе дошло. „Ще си имам бебе“ — мечтаеше тя.

Представяше си детето. За разлика от повечето бременни жени си го представяше съвсем ясно. Детето бе като живо. Ще бъде високо, стройно, с черна коса, упорито. Ще я превъзхожда във всичко, което тя не умееше да прави, да рита топка, да тича бързо. След три години работа в сиропиталището Теса не се заблуждаваше относно децата. Нейното дете щеше да притежава своя си дял невинен егоизъм. Сви се на кълбо и отново заспа.

— Теса?

Бе донесъл подноса със закуската. Докато пиеше кафето си, облегнала гръб на таблата, и с Кингдън си разменяха шеги за времето и предстоящите му снимки, телефонът иззвъня.

Изненадани погледнаха към апарата.

— Не му обръщай внимание. Помощник-режисьорът звъни да ми напомни за снимките. Остави го.

Теса сложи чашката с кафето на шкафчето и вдигна слушалката.

— Теса, ти ли си? Обажда се Лайа. Трябва да говоря с Кингдън. — Тя повиши глас. — Веднага!

— Здравей, Лайа — изчерви се Теса. — Момент — подаде слушалката на Кингдън.

— Кажи?

— Трябва да те видя!

— Къде има пожар? — попита Кингдън.

— О, Кингдън, моля те, наложително е!

— Веднага ще дойда — отговори той.

— Не съм вкъщи. Нека да дойда при вас. Моля те.

Кингдън погледна Теса. Теса чуваше изпълнения с ужас глас на Лайа. Кимна.

— Номер шестстотин на Бевърли Драйв. Има само една къща.

Затвори, помълча за момент и възкликна:

— Трябваше да се досетя, изминалите няколко дни бяха твърде хубави. — Свали халата и влезе в банята да вземе душ.