Джаклин Брискин
Хроника на страстта (15)

7

Бъд си тръгна в един без пет. У тях винаги обядваха в този час и Хендрик държеше на това. Крачеше енергично по алеята, насипана с чакъл, но мускулите на бедрата му бяха като гумени и стомахът го свиваше. Побутна шапката назад и изтри потта от челото си. Това беше слабост, която го обхващаше всеки път, когато загубеше. Независимо колко дребна беше загубата, тя винаги се изразяваше чрез тези симптоми. „Подходих неправилно към мадам Дийн — разсъждаваше той. — Двете с девойчето ще останат без нищо. Провалих се.“

Намери баща си сам на сложената за ядене маса. Беше възмутен, че точно сега бяха извикали доня Есперанса да изражда внучката на стария Игнасио.

Бъд започна да се храни и разказа на баща си за срещата с О’Хара.

— Значи полковникът ги е мамил? — запита Хендрик.

Бъд кимна.

Хендрик, който не беше отмъстителен, само се изсмя на кашата, която неговият стар враг бе забъркал.

— И защо си така оклюмал? — запита той. — При тези обстоятелства си постъпил сравнително добре — изрече най-високата си оценка. — Добре ще е да запази къщата и другите си капитали.

Бъд не каза нищо, защото пак изживяваше пристъпите на загубата.

— Много хубава жена — добави Хендрик, поглеждайки към сина си. Но през последния един час Бъд бе загубил всякакви плътски желания към мадам Дийн. Сви рамене.

— Значи ще продължиш да й помагаш? — запита Хендрик.

— Как да й помогна? Тя е абсолютно сигурна за тези дялове. Настоява, че са нейни. Тя няма нужда от мен, татко, а от най-добрите адвокати в страната.