Джаклин Брискин
Хроника на страстта (131)

3

Отиде при Лайа. Беше почти пет. Слезе по пътеката, където я бе виждал, и почука на вратата. Лайа само открехна вратата. Беше облечена в кимоно с бронзов дракон, бълващ огън. Русата й коса бе навита на хартийки. Симпатичното й лице блестеше от дебел слой крем.

— О, Кингдън, скъпи — възкликна тя. — Приготвях се за вечеря.

— Точно това имах предвид.

— О-о?

— В „Александрия“ — каза той. — В хотел „Александрия“, на пресечката на Спринг е Пета улица, се събира цветът на Холивуд.

— И за двама ни ще е добре да ни видят там — одобри тя.

— Но първо…

Внезапно бутна вратата и Лайа се дръпна назад.

— Хазайката е тигрица — изсъска тя. — Влизай бързо.

Затвори и се огледа. Три официални рокли от блестящи материи висяха на гардероба. Малки куклички, каквито раздаваха за награда в парковете за развлечения, бяха наредени на ниско столче. Срещу леглото, което бе ниско и затова удобно, висяха в рамки снимки на известни актьори, между които Пърл Уайт^[1], Дъглас Феърбанкс, Чарли Чаплин и, разбира се, Мери Пикфорд. И точно пред тях, поставена върху триножник, стоеше камера. Кингдън се почуди откъде ли я е взела.

— Влизаш тук насила. — Тя се зави в кимоното си. — Чудесна идея!

— Идеята е твоя. Ти ме покани.

— Не си спомням да съм те канила.

— В деня, когато започнаха снимките. Преди това въобще не ме беше забелязала. Забеляза ме и ме покани, това е.

Устните на Лайа с форма на розова пъпка се усмихнаха.

— Когато се приближаваш към камерата, влизаш във фокус — отвърна тя.

Колкото и да не харесваше начина, по който го приемаше Лайа, именно така усещаше приятелството й. Двамата споделяха общия език на хора, посветили се на една-единствена цел. Тя живееше в изкривения свят, създаван от камерата. Неговото съществуване бе съсредоточено между платнените крила на аероплана.

— Изглеждаш луд, груб — каза тя, а езикът й облиза устните. — И готов.

Когато посегна към нея, тя отстъпи назад и дръпна завесите. Обърна се с лице към него в сумрака, развърза колана и смъкна кимоното. Остана неподвижна. Голото й тяло изглеждаше по-изправено и по-слабо, с малки гърди и тесен ханш. Почти без талия. Навитата на хартийки коса правеше главата й по-голяма. Загледан в нея, Кингдън усещаше копнеж да почувства високото стройно тяло на братовчедка си до своето, да се стопли от топлината на женствените й гърди. „Имам нужда от това — помисли той. — А и Лайа го желае. Не предавам никого. А любовта?“ — помисли той. Бързо се съблече. Срамуваше се от грозния белег на лявото си бедро.

Лайа лежеше гола на леглото. Обзет от безлична страст, той легна върху нея и в този момент се сети, че вечерните й рокли, снимките на звездите, куклите — всички те ги гледаха като публика.

Затвори очи и проникна в слабото й тяло. Безизразните й сиви очи обхождаха тъмнината. Тя се повдигаше и се гърчеше, оргиастична пантомима за блещукащите лещи.