Джаклин Брискин
Хроника на страстта (126)

5

Съединените щати бяха влезли във войната през април и сега всички в Лос Анджелис го усещаха. Във Франция нямаше много американци, но всеки ден на спирките на Южнотихоокеанската железница и на Санта Фе млади мъже се нареждаха в тъжен строй на път за тренировъчните лагери. По-възрастните ги свикваха в Националната гвардия, където се обучаваха по три пъти седмично. През неделя правеха учения на открито под горещото слънце. Лягаха с понапълнелите си коремчета, за да се упражняват в стрелба. Жените престанаха да угаждат на семействата си. Обличаха униформите на Червения кръст, правеха превръзки или плетяха вълнени шапки.

Фактът, че се намираха на границата, караше всички да изпитват някакво чувство на опасност, което обхващаше иначе мирно настроения град. Кога ли щяха да ги връхлетят дивашките орди. Това даде основание на министерството на правосъдието да връчи бели карти на доброволни агенти, които трябваше да наблюдават съседите си.

Всички се занимаваха с войната и най-накрая Лос Анджелис започна да вижда Холивуд в розова светлина. Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Чарли Чаплин продаваха повече облигации за свободата, отколкото всеки друг. И въпреки това Джакопо Римини бе прав. Като материал за филм войната бе пълен провал. Може би хората искаха да забравят ужаса, пред който се изправяха младите мъже на нацията. Само глупак можеше да се надява, че би направил пари с филм като „Авиаторът“.

Римини смяташе сериалът му за каубоите да бъде последван от филм на библейска тема.

Беше последният снимачен ден. Репортерите пристигнаха за обяд на открито. Римини отиде да ги посрещне и поздрави. Покани ги в сянката на камиона, където бе поставил каси бира. После ги отведе под навеса на палатката, която служеше за съблекалня на две актриси в кринолини и актьора, който беше неговата филмова звезда.

Теса и Лайа наблюдаваха откъм сенчестата страна на колата. Сламената шапка с широка периферия на Лайа скриваше блясъка в безцветните й очи. Теса непрекъснато отправяше поглед към хоризонта зад декора, изобразяващ църквата.

— Искаше ми се Текс да го направи — каза тя.

— Непрекъснато го повтаряш, скъпа. Кингдън ти каза, че той иска да го направи. Каза, че не е нищо особено, няколко лупинга и приземяване хей там — посочи ливадата зад църквата.

— Но той е летял само два пъти след раняването.

— Той е пилот. Освен това може би Римини би го наел за такива демонстративни полети, или дори да играе ролята на пилота. Това трябва да помниш. Може да влезе в киното като пилот.

Теса потрепери. Раздаваха още бира.

В далечината се чу шум. Лайа сграбчи ръката на Теса.

— Това е, което има значение сега — каза тя. — И знаеш ли? Мисля, че ще свърши работа. Така че спри да се плашиш. — Тя се приближи до камиона.

Операторът я погледна и кимна.

Звукът приближаваше.

— Хей — извика един от репортерите, — вижте, самолет. Аеропланите все още бяха рядкост. Всички погледнаха нагоре, прикривайки се от слънцето с ръка.

Самолетът идваше от север, от долината Сан Фернандо, и се спусна стремглаво над хълмовете, като че ли преследваше някого. Над църквата направи лупинг и кръжейки, с няколко акробатични номера изписа фигури върху ясносиньото небе.

— Прави демонстрации — отбеляза един каубой.

— Ами, демонстрации. Това си е истински боен полет, разбирам ги тези работи — обади се дебел репортер, наблюдавайки полета. — Миналия месец бях на фронта и ми е ясно, че този човек е участвал в много боеве.

Самолетът се издигна нагоре, шумът се разнесе наоколо, после рязко се стрелна надолу. Теса наддаде вик на ужас. Обзети от смразяващата магия, хората се втренчиха в самолета, цепещ въздуха към земята все по-бързо и по-бързо. Всичко бе замряло, чуваше се само ревът на машината.

После се чу как всички заедно поеха дълбоко въздух. Самолетът се насочваше към декорите на църквата.

— О, Господи!

— Ще се убие!

Изведнъж двигателят загасна и самолетът се вряза в църквата с оглушителен трясък. Дървото се разцепи като кутийка.

Теса, вдигнала полата си, тичаше, спъваше се и пак продължаваше да тича към разрушените декори и планиращия самолет. Фотографът, преметнал триножника върху рамото си, я следваше, а филмовата камера бръмчеше високо, докато операторът тичаше на зигзаг.

Планирайки, самолетът осъществи идеално кацане. От лявото крило бе откъснато малко парче плат. Това бе единствената нанесена щета. Кингдън се измъкна от кабината. Беше много блед, но се усмихваше.

Теса се хвърли да го прегърне. Несвързано го питаше дали е добре, дали не се е наранил.

— Каква е тази суетня? — попита той.

— Какво се случи? — тя го целуна по устата. — Трябваше да пратиш Текс…

— Теса, всичко бе планирано и се осъществи според плана ни. Ти какво си представяше? Че самолетът ще излети, ще лети в права линия и после ще се приземи?

— Но ти трепериш.

— Това е нормално — отговори той.

— Но аз толкова се ужасих. Помислих, че ще умра.

— И аз. Но, Теса, успях! Направих го! — Този път той я целуна. Нито неговата, нито нейната целувка бяха страстни. Бяха израз на ужас и близост като целувките на старите воини — целувки на победата.

След първоначалния спазъм на истински ужас Римини бързо разбра, че това бе невероятен акробатичен номер. Провери дали бяха заснели всичко и бързо се затича към самолета. Лайа тичаше след него. С високия си писклив южняшки глас тя задъхана му разказваше, че пилотът е член на Ескадрилата Лафайет, истински ас и герой от войната.

— Как се казва? — попита Римини, като продължаваше да тича.

— Кингдън — задъхана отговори Лайа, но като помисли, че Ван Влайът е твърде трудно за произнасяне, набързо му измисли второто име: — Кингдън Ванс.

— Кингдън чий?

— Капитан Кингдън Ванс — повтори тя. — Той наистина е герой.

Римини забави темпото, после спря, за да погледа Кингдън и Теса, които се движеха по Наклонената ливада — красива, висока двойка. Той накуцваше. „Авиатор — помисли си Римини. — Да.“

Репортерите се задъхваха след тях.

— Коя, по дяволите, е тази? — запита един от репортерите.

— Мис Теса ван Влайът — отговори Римини. — Работи за Римини Продакшън. Най-добрата ми авторка. Написала е сценарий за мен. „Авиаторът“. Разказва се за Ескадрилата Лафайет. Е, и между нас казано, той й е гадже. Капитан Кингдън Ванс.

— Той ли ще играе главната роля?

— Ако мога да го убедя. Никак не е лесно да свалиш летец.