Джаклин Брискин
Хроника на страстта (122)

1

Около шест и половина следващата сутрин Кингдън бавно се движеше към летището на Венеция. Росата мокреше спортния му костюм.

Пред хангара стояха два самолета. Единият беше поне осемгодишен и приличаше на циклоп с три очи и крила. Другият изглеждаше добре. Когато го оглеждаше, по лицето му се появи онази странна изкривена усмивка, която се чете по мъртвите лица.

От хангара излезе млад мъж, който закопчаваше гащеризона си. Кингдън го позна и извика:

— Текс Аргайл!

Разпозна го и лицето му се озари от усмивка.

— Кингдън ван Влайът! Какво, по дяволите, правиш тук, в Калифорния? Чух, че си бил във Франция. Не беше ли капитан в Ескадрилата Лафайет?

— Бях — отговори Кингдън.

Текс не зададе повече въпроси. И двамата мъже принадлежаха към едно затворено братство — авиаторското, които се разбираха и оценяваха единствено по своята смелост и страх. Текс забеляза, че Кингдън накуцва.

— На кого е? — Кингдън кимна към самолета. — Чух, че армията е реквизирала всичко, което може да лети?

— Беше се разбил. Купих го на части и го сглобих. Правя демонстративни полети.

— Опитвал ли си въздушна акробатика за някой филм?

— Не са ме канили никога.

— А би ли го направил, ако те поканят?

— Зависи кой ме кани — отговори Текс и се усмихна.