Джаклин Брискин
Хроника на страстта (101)

2

През цялата седмица остана в хотел „Палас“. Всяка сутрин взимаше ферибота в 10.05 за Оукланд и се връщаше вечер в 6.20. Амели тактично не му зададе въпроса как може да прекарва толкова време с тях, като отсъства от работата си. Винаги пристигаше с някакъв подарък за детето — ходеща кукла със сини очи, друга кукла, количка за куклата, дървена люлка. Теса не обръщане внимание на скъпите подаръци, а използваше хартията, в която бяха завити, за да прави пакетчета, уж подаръци специално за него.

Оставаше с нея, когато Амели отиваше на работа, но дори когато майка й си бе вкъщи, тя с удоволствие сядаше в количката, за да я разходи той. Понякога искаше да ходи. Той я сваляше от количката и тя изтичваше няколко крачки напред, после се спираше и се обръщаше към него с усмивка, която разкриваше малко раздалечените два предни зъба. Връщаше се и доверчиво го хващаше за ръката, като че ли двамата бяха извършили нещо голямо и тайно.

Бъд съзнаваше колко много неща зависеха от отношенията му с детето. Беше се научил да овладява чувствата си. Сега обаче те му се изплъзваха. „Винаги ще го виждам като чудовище.“ И дори когато я държеше за ръка, това бе възприятието му за Теса. Беше почти осем години по-голям от брат си и споменът му за детството на 3-те В бе ярък. Овалното лице на Теса, тъмните къдрици бяха същите като на 3-те В, както и раздалечените предни зъбки. Всеки път, когато я погледнеше, виждаше брат си.

Освен това ревнуваше. Ревнуваше, че Амели го бе напуснала, че бе предпочела да води този мизерен, самотен живот, което доказваше обичта й към детето. Нежността му към Амели нарастваше от ден на ден и детето бе негов съперник. Откри, че всички съдове в кухнята на Амели бяха само по два броя. Едва се въздържа да не накупи нови. Копнееше да напълни стария мразилник с пресни плодове и зеленчуци. Като я гледаше колко несръчно бели картофи, сърцето го болеше. Мразеше всичката работа, която трябваше да върши заради детето, и искаше, колко много искаше да й вземе домашна помощничка.

Студено и бдително Амели наблюдаваше държанието му с Теса. И когато в четвъртък вечерта тя му каза довиждане на вратата, взела Теса на ръце, подхвърли:

— Защо не дойдеш за вечеря утре?