Джаклин Брискин
Хроника на страстта (97)

4

Една мъглива декемврийска сутрин 3-те В изследваше земята близо до Сан Педро. Смъртта на доня Есперанса бе притъпила мисленето му, но той продължаваше да търси нефт. Беше вече следобед, когато стигна до стръмен кафеникав хълм. Поведе коня си към върха, където имаше купчина камъни — знак, че някой вече бе търсил тук. Въздухът бе изпълнен със солената миризма на морето, прелитаха чайки на големи шумни ята. Морето бе скрито в мъгла.

Наслаждавайки се на самотата си, 3-те В извади пакета с храна, който Юта му бе приготвила. Както винаги бе сложила повече, отколкото можеше да изяде. Хвърли остатъците на чайките. Тежестта в гърдите му бе се стопила. Чувстваше мислите си ясни. Чувстваше се сам на някакъв остров и изведнъж си спомни стара легенда.

„Вдясно от земите на индианците имало голям остров, който наричали Калифорния. Той бил населен с тъмнооки жени, които като амазонките живеели без мъже. Били много силни и смели.“

В съзнанието му изникна образът на майка му — млада, висока, стройна, тъмнокоса.

„Оръжията им били от злато, тъй като на острова нямало никакъв друг метал…“

3-те В наклони глава, като че ли усети някакво физическо присъствие. Подмишниците му се изпотиха. Клекна и допря буза до сухата студена земя.

— Тук е — прошепна той. В този момент си помисли, че просто усеща миризмата, която бе запечатана в съзнанието му, силната миризма на нефта. Очите му се насълзиха.

Тази изоставена земя до Сан Педро се наричаше Сигнал Хил. 3-те В бе купил четиридесет декара много евтино, беше наел работници и започна сондиране. Не беше в характера му да дава нареждания, но хората бяха добри и Господ е свидетел, че не беше тяхна грешката, когато на 625 метра дълбочина те изпуснаха жилката и повече нищо не откриха. 3-те В купи нов парцел, но и там нямаше следа от нефт.

Пробва още на пет места. Когато бе стигнал на деветстотин метра надолу в шестия кладенец, Юта му изкрещя, че са им останали по-малко от сто долара. Кърмеше втория им син Том, който беше на три месеца, а 3-те В държеше в скута си Чарли и се опитваше да го накара да млъкне, за да може бебето спокойно да се нахрани. Притиснал Чарли до себе си, 3-те В се отпусна назад на облегалката. Чувстваше тялото си отмаляло от облекчение. „Най-после парите свършиха“ — помисли си той. Съвсем нелогично, но той се бе освободил от вината към Амели.

— Не можем да живеем повече в Лос Анджелис — каза той.

Юта се съгласи.

— Господ ни повелява да се махнем оттук. — Напоследък тя тълкуваше решенията си като съвпадащи с Божиите.

Преместиха се в Бейкърсфийлд, тихо селскостопанско градче, разположено в долина. Юта взе назаем пари от свекър си, за да наеме голяма къща с многобройни спални, която да дава под наем на „избрани дами и господа“. Беше сприхава хазайка, но никога не оставяше пансионерите си без добра храна и сладкиш.

3-те В рядко спеше в общата им спалня.

Работеше в „Юниън Ойл“, търсеше нефт. Пътуваше с фургон, където бяха книгите му — романи и поезия, картите и компасът, варелът с вода, бутилките с ямайски ром и пушеното месо. Тях споделяше с овчарите баски, които срещаше по пътя си. Седнали под звездното небе вечер, той ядеше големи филии хляб, които овчарите му даваха, а те ядяха от сушения бут. Основната причина, поради която баските приемаха 3-те В, бе езикът. Можеха да разговарят с него, защото испанският бе и техният и неговият втори език. Беше разнообразие в самотата им. Харесваше им да слушат разказите му за необикновените земни форми, за нефта, за червената трева, която подсказваше наличието му.

Далеч от Лос Анджелис с неговите поражения, предателства, вини, спомени, далеч от брат си, 3-те В се чувстваше странно доволен.