Джаклин Брискин
Хроника на страстта (93)

7

Три дни по-късно Бъд се върна от Санта Паула с ранния влак в 7.45. Слезе на гарата без връзка и яка, костюмът му бе измачкан и мръсен. Лицето му бе бледо, усещаше миризмата на повръщано и на застоял алкохол по себе си. Напускайки гарата, пое дълбоко въздух. На изток изгряващото слънце осветяваше в оранжево върховете на Сан Бернардино и чак когато се вгледа внимателно, разбра, че това не бяха пламъци на пожар.

Не взе превозно средство. Реши да върви пеша по най-дългия път до вкъщи. Избра го, защото тук бе най-малко вероятно да срещне познат. Не се притесняваше от външността си, просто не му се щеше да разговаря с никого.

През трите дни, прекарани в Санта Паула, по цял ден обикаляше от канцелария в канцелария, а вечерите прекарваше в различни публични домове. Всеки път, когато помислеше за детето — детето на 3-те В, го изпълваше такава остра болка, че той изохкваше на глас. Издутият корем на Амели, който доскоро бе негова гордост и удоволствие, сега го преследваше като духовете, които нощем се превръщаха на жени, за да прелюбодействат с чужди мъже.

Стигна до улица Гранд и пое нагоре по хълма. Слава на Бога, че никой от съседите му не излезе от къщата си. Когато стигна до пътеката към къщата, видя фигура, която се изправи от пейката на верандата. Беше 3-те В. С измачкани дрехи, той като че ли го бе чакал тук цяла нощ, опрян на перилата. Двамата братя впиха поглед един в друг.

— Къде е Амели? — попита 3-те В. Думите му прозвучаха глухо, като че ли брадата му бе отвор на пещера.

— Измитай се от къщата ми, да те вземат дяволите.

— Къде е?

Бъд се изкачи по стъпалата, без да обърне никакво внимание на брат си, и отвори входната врата:

— Амели? Амели!

От кухнята се дочуха стъпки. Лю се появи, облечен в безформените си дрехи.

— Къде е жена ми?

— Не е ли с вас? — запита Лю.

— Ако беше с мен, щях ли да викам?

— Тя замина в деня, в който заминахте и вие. Когато се върнахме тук, за да приготвим вечерята, мисис Ван Влайът я нямаше. Нямаше и никаква бележка. Помислихме, че е заминала с вас.

— След като не сте били сигурни, защо не ми изпратихте телеграма? Знаехте, че съм в лабораторията на „Юниън Ойл“.

— Аз се опитах — обади се 3-те В, — но вятърът бе скъсал жиците.

Бъд се обърна към него.

— Ти какво общо имаш? — изръмжа той.

— Юта ми каза какво се е случило. Тя страдаше заради стореното. Винаги обаче действа така, когато загуби контрол над себе си. — 3-те В премигна със зачервените си очи. — Направо ме побърка. Какво каза на Амели?

— Махай се оттук.

— Защо е избягала?

Бъд се качи горе и влезе в спалнята им. Неговата жена, неговата Амели в осмия месец на трудната си бременност беше изчезнала. „Защо ли не бе абортирала?“ — помисли си той злобно, отваряйки вратата на гардероба. Ароматът на лекия й парфюм с миризма на цветя го лъхна и той се дръпна назад. Без да погледне дрехите, тресна вратата. Отиде до скрина й и започна да отваря чекмеджетата. Едното изпадна, разпилявайки фино бельо. Забеляза кутията за бижутата. Отвори я и се загледа глупаво в празните кадифени преградки. В една от тях лежеше венчалният й пръстен.

3-те В бе застанал на врата.

— Какво й направи?

— Ти си виновен, брат ми. Ти й го направи. От двамата ти ми сложи рогата.

3-те В затвори очи.

— Бях пиян — гласът му бе тих. — Тя не ме искаше.

„Значи ми е казала истината“ — помисли си Бъд. Взе пръстена и го захвърли на килима.

— Изчезвай от къщата ми, гадно копеле.

— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш какво си й направил.

— Какво съм й направил? Тези думи звучат странно в твоите уста. Нищо толкова съществено, каквото ти си й сторил. Жена ти ми зададе няколко най-обикновени въпроса, които аз повторих пред нея. Учудващо е какво излиза наяве, когато зададеш точния въпрос. И тя каза всичко. Можеш да бъде сигурен, че за първи път бях много търпелив. След като я изслушах, й казах, че ще издържам копелето ти. — Гласът на Бъд стана дрезгав. — Казах й, че ще поема грижата за твоето дете, въпреки че винаги за мен ще бъде едно чудовище.

— Ти си й казал тези думи?

— А какво, трябваше да ти изпратя благодарствено писмо ли? — Гласът на Бъд бе язвителен, но в очите му нямаше ирония. — Съжалявам, че не съм го направил, но и сега не е късно.

— Винаги съм я обичал и ти го знаеше. Предупреждаваше ме, че все още е малко момиче, твърде млада за мен. И после я взе за себе си. Беше толкова сладка, беше…

— Знам точно каква е. Беше ми съпруга почти седем години. Една малка подробност, която вие двамата забравихте.

— Казах ти, че тя не ме искаше. Бях пиян. Господи, как си могъл да кажеш точно на Амели, че детето й е чудовище.

— Защото е твоето дете, затова го казах.

— И си очаквал да остане при теб? Толкова ли си безчувствен? Знаеш, че никога няма да си позволи детето й да бъде близо до човека, който е изрекъл такива думи. Тя не би позволила което й да е дете, най-малко нейното, да бъде наранявано. Не си ли разбрал досега какво голямо значение имаше семейството за нея?

— Нашата малка светица на домашното огнище като че ли е заминала, без да остави дори и няколко реда на съпруга си.

— Какво очакваше да ти каже? — 3-те В изтри потта от челото си. — Тя изглеждаше толкова зле. Страдала е от всичко това, а сега и ти. Ти си я убил.

— Достатъчно жива е била, за да вземе най-хубавите бижута, които съм й подарил.

— Ето това е жената за теб, нещо, което може да се купи.

— Доста пари съм похарчил за тях, бъди сигурен.

Двамата братя никога не бяха се сбивали. Разликата в годините им бе причината за липсата на обичайните битки между братя. Бъд бе защитавал 3-те В. Закачките му винаги бяха добронамерени.

Сега обаче имаха сериозна причина, за да се мразят, и те се сбиха.

3-те В се биеше заради болката и вината си, а Бъд заради загубата, която беше толкова дълбока, че той не можеше да я понесе.

Без да съзнава, Бъд вдигна крак и ритна брат си в слабините. 3-те В изохка и го пусна. Превит на две, бавно се строполи на пода.

Чуваше се само шумното дишане на двамата едва поемащи си дъх мъже.

Бъд отиде в банята и подложи разраненото си лице под водата, после се изтри с някаква кърпа. Донамокри я и я понесе на 3-те В, като оставяше мокри следи сред безредието в стаята. Подхвърли му я.

3-те В я допря до лицето си и постепенно се посъвзе. Тялото му пулсираше от болката. Беше забравил за присъствието на Бъд. Дишаше дълбоко със затворени очи. Изведнъж чу странно хлипане.

Бъд бе клекнал до леглото и плачеше. Досега 3-те В не бе виждал мъж да плаче, а най-малко бе очаквал това от своя напорист, язвителен брат.

— Бъд… аз… недей. Моля те.

Бъд вдигна обляното си в сълзи лице.

— Следващия път ще те убия. Не искам никога повече да те видя, нито теб, нито жена ти, нито децата ти, нито децата, които моята жена ще ти роди.

— Тя те обича. Много те обича. Каза ми го.

— Ще ти изпратя чек за твоята част от „Паловерде Ойл“.

— Не го искам. Вземи всичко. Знам, че нямаш пари в брой.

— Не желая да имам нищо общо с теб. Отсега нататък нямам брат, нямам партньор. Сега изчезвай и ме остави сам. — Бъд скри лицето си в атлазената покривка на леглото, което споделяха с Амели, и заплака отново.

3-те В слезе долу. Седна на един от столовете в хола. Досега бе приемал брат си като човек, способен единствено на добри чувства към семейството си и със забежките му по жените. Младият мъж, който той бе познавал, не бе способен да обича. Сега, чувайки хълцанията му, той разбра колко жестоко бе пренебрегнал чувствата на брат си. „Той я обича — помисли си 3-те В. — Обича я толкова много, колкото аз никога не бих могъл да я обичам. И тя го обича. Само за няколко секунди унищожих целия им живот.“

Притисна пръсти в челото си. Искаше му се искрено да се разкае за тези няколко минути. Но те означаваха за него повече, отколкото всичките дни, които му оставаха да живее. Но вместо разкаяние той усети вината си да се разраства до самоунищожение. „Умът ми има стотици различни езици и всеки език разказва различни истории и всяка история ме осъжда като престъпник. Какво беше това? Ричард III?“

3-те В чакаше брат си да слезе долу. Искаше да го успокои, така както мократа хавлия, която Бъд му бе подхвърлил, бе успокоила болката на тялото му. Но от спалнята не се чуваше нищо. Бъд не слизаше. Накрая, когато часовникът удари пладне, 3-те В стана и сковано излезе навън. Спря се на верандата. Едва тогава се сети, че никой от двамата не бе помислил, че детето можеше да е от Бъд.