Джаклин Брискин
Хроника на страстта (87)

1

Вятърът Света Ана духаше откъм пещта на пустинята Сонора. Помиташе всичко с камшика си, горещ и сърдит, през каньоните и равнините, изсушаваше шубраците и цитрусовите градини, гореше тревата, докато всяко стръкче пожълтееше и клюмнеше. Небето беше болезнено синьо, а въздухът ставаше толкова жестоко прозрачен, че разстоянията изглеждаха безкрайни. Изкореняваше дървета, телеграфни и телефонни стълбове, издухваше керемидите от покривите. Обгорената земя добиваше аморфни форми, които дразнеха очите и нервите.

Юта наричаше Света Ана дяволски вятър и когато жегата с вой и стенания дойдеше от пустинята, тя избухваше по толкова невероятни поводи, че сама се изненадваше.

Тази януарска сутрин тя взе тролея до Плаза. След като бе наела куцата слугиня, която се грижеше за Чарли Кингдън, можеше да ходи на църква почти всеки ден.

Въпреки Света Ана бе облякла новия си зимен костюм от плюш, най-скъпата дреха, която някога бе носила. Влезе в преддверието и се насочи по пътеката към мястото, където обикновено сядаха с доня Есперанса. Разноцветните стъкла на прозорците поемаха блясъка на слънцето и воят на вятъра отвън бе приглушен.

Юта седеше, но не се молеше. Вътре в църквата се чувстваше спокойна. Тук можеше да мисли за Чарли, без да си спомня за своя грях. „Той е добро, здраво дете — казваше си тя с обичлива усмивка на устните. — Вече има шест зъба и се опитва да се изправя сам.“

Месата започна и тя й посвети цялото си внимание.

Напусна църквата успокоена и тръгна по главната улица към магазина на Ди Франко. Но поривът на горещия вятър я облъхна и тя скоро усети потта да се стича под стегнатия й корсет. Представи си тиха стая и ледена лимонада. „Ще се отбия при Амели, преди да пазарувам“ — помисли тя и неразположението й изчезна.

Когато общуваше с Амели, не изпитваше неудобството, което я обхващаше при разговори с другите млади дами в града. Независимо от успеха на 3-те В, наетата куца слугиня, новите мебели Юта постарому се чувстваше несигурна. Консултираше се с Амели дори и за най-незначителните подробности, когато станеше дума за обществото, а от своя страна й даваше съвети за бременността и майчинството. Фактът, че нейната по-богата, по-известна и по-аристократична етърва се бе оказала плодна, й дойде като горчив хап и тя трудно можеше да го преглътне.

Кабинката я издигна почти вертикално на хълма Бънкър. Слезе. Продължи да се качва още нагоре, като се потеше обилно. Само преди час бяха минали специалните каруци, които караха вода и мокреха улиците, а влагата вече се бе изпарила и финия пясък проникваше навсякъде. Юта се наведе напред срещу вятъра с копнеж за малко хлад. Мина покрай каменната ограда на доктор Уидни. Оттам странично се виждаше верандата на Амели.

Стояха на завет от вятъра. 3-те В беше втренчил поглед в нея. Амели се бе облегнала на парапета. Дрехата и не можеше да скрие напредналата бременност. 3-те В каза нещо. Тя го погледна. 3-те В проговори отново.

Спокойствието, което Юта бе постигнала в черквата, се стопи. „Кара тежко бременността — помисли тя, като спря на място. — Защо всички казват, че е хубавичка? Какво прави 3-те В тук в този час? Защо са застанали там, като че ли са любовници? Защо тя така разговаря със съпруга ми?“