Джаклин Брискин
Хроника на страстта (83)

5

На 30 юли „Лос Анджелис Хералд“ писа:

Никога до сега не е имало такъв бум в търсенето на нефт

„Градът е полудял. Царят спекула и неспокойствие, обхванали нашир и надлъж района около Лос Анджелис. Положението е подобно на неотдавнашния бум с недвижими имоти. Парцели, за които молеха да бъдат купени по 75 долара, сега се продават за по 1000 долара. Хора, които са се занимавали с този бизнес, твърдят, че не са виждали такова нещо досега. Хората в Лос Анджелис буквално са обхванати от треска за нефт.“

И наистина всички бяха полудели по нефта. Мъже и жени, които нищо не разбираха, клякаха и миришеха почвата, после даваха всичките си спестявания, за да купят по някое малко парче земя. Всеки, който можеше да си го позволи, биеше сонда. И земята отдаваше своята черна древна кръв.

Един следобед в средата на август, три седмици след като бе бликнал кладенецът, Бъд седеше близо до сондата. Денят беше много горещ, той бе свалил сакото си и от време на време повдигаше каската от главата си, за да изтрие потта.

Къщичките все още бяха на мястото си. Но улица Колтън беше неузнаваема. Работниците се провикваха, шефовете издаваха заповеди. Шест мулета теглеха дървен материал и копитата им разораваха ливада, която като че ли беше покрита с кадифе от трева.

Бъд изпитваше удоволствие от работата и голямата врява. Физически изпитваше същото задоволство, както когато яздеше с vaqueros, а съзнанието му бе изпълнено със задоволство, че „Паловерде Ойл“ разработваше своите кладенци по-бързо от всички останали.

За разлика от Бъд, 3-те В мразеше суматохата и шума. Ден и нощ те проникваха в него, защото се чуваха чак в дома му. Когато беше възможно, отиваше да се разходи в Санта Моника и веднага след като хълмовете отнемеха шума, сядаше под някое дърво и започваше да чете за нефта. Независимо от омразата си към всичко, което се вършеше около него, той и сега както винаги бе все така пленен от него.

Бъд извика към 3-те В:

— Трябва да отида в магазина, за да се захвана с проклетите книги. Но преди да тръгна, ела малко да си починем.

3-те В отпи голяма глътка алкохол.

— Изнамерили са нова употреба на газьола — каза той. Бъд, който беше надигнал шишето, за да отпие, го остави на земята и погледна към брат си.

За съжаление суровият петрол в Калифорния имаше високо съдържание на газьол, отпадъчен продукт, труден за отделяне. Освен като почистваща течност, не можеше да се използва за друго.

— Какъв? — попита Бъд.

— Има двама германци. Четох за тях. Готлиб Даймлер и Карл Бенц.

Бъд сви устни разочаровано и отпивайки, поклати глава.

— Чух за тях — отговори той, като изтри устните си. — Предлагат някаква луда идея за кабриолет без коне.

— Но те вече са направили такава машина и двигателят й използва газьол.

— Хайде, 3-те В. Всичко това е празна мечта.

— Защо? — попита 3-те В. — Представяш ли си каква свобода ще даде тази машина на човека. Представи си, няма да има нужда да впрягаш конете, да спираш, за да почиват и да ги поиш. Можеш да отидеш навсякъде, където пожелаеш, за свое собствено удоволствие. Тези машини ще бъдат достижение, равно на железниците, особено тук, на Запад, където разстоянията са толкова големи.

— Хубаво. Приемам, че идеята е добра, но само Господ знае кога ще дойде и нейният ден. Едва ли по наше време. Може би в 2400 година. А междувременно трябва да използваме този отпадък. Знаеш ли за нещо друго, което да го ползва? — Нямаше предвид елементарната машина, която сега въртеше колелата, използвайки техния продукт вместо потта на 3-те В.

3-те В помисли за минута.

— Спомняш ли си танкера „Хардисън?“

— Това е решението — отговори Бъд. — „Хардисън“ се запали, но можем да извлечем някаква поука.

— Вкъщи имам всички изрезки от вестниците. Искаш ли да ти ги донеса довечера вкъщи?

— До девет трябва да приключа с проклетите книги — отговори Бъд. — Мини след това.