Джаклин Брискин
Хроника на страстта (81)

3

Тълпата следваше Бъд и 3-те В, които крачеха енергично през града към края на улица Колтън. От време на време някой избързваше напред, за да стисне омазаната с нефт ръка на 3-те В и да го поздрави. 3-те В, който се бе гърчил от подигравките на хората, сега не изпитваше никакво удоволствие от реабилитацията си.

Когато съоръжението се появи пред очите им, Бъд се затича, изоставяйки 3-те В след себе си.

В плен на сондажната кула черното масло свистеше и се лееше. Свределът на сондата бе пробил кората на древната защитна скала и кръвта на земята бе изригнала, водена от яростта на природния газ. Час преди това всичко бе започнало да се тресе и 3-те В и Ксавиер бяха отскочили настрана. Но 3-те В остана там и гейзерът от суров нефт го обля. В този момент изпита радостна тръпка да преминава през тялото му — страст, истинска плътска страст, с каквато бе обладал Амели.

Сега обаче се приближаваше към кладенеца почти насила. Отдавна се познаваше що за човек е. За него мечтата бе безкрайно по-съществена от самата реализация. Търсенето бе всичко. Осъществената цел бе стъпка към смъртта. „Тя поне ми прости“ — мислеше си той, придвижвайки се бавно сред хората, които се бяха събрали около сондата.

Юта беше там с Чарли на ръце. Развълнувана, бе забравила да свали кухненската престилка и ръкавите й бяха навити. Закръглените бузи бяха зачервени. Нефтеният фонтан бе божественият пръст, който я благославяше. Съзнанието й се изпълваше с яркочервени копринени рокли, шапки с щраусови пера, мебели, карети и кочияши с ливреи, перлени огърлици, диамантени диадеми и къща, пет, не десет пъти по-голяма от тази на Амели. Тя крачеше сред опръсканите с нефт бурени и викаше:

— 3-те В, 3-те В, ти успя! — Погледът на съпруга й бе толкова отнесен, че тя намести Чарли в ръката си и с другата докосна челото му. — Добре ли си? — попита тя угрижено. — Да не би някоя греда да те е ударила?

— Добре съм.

— Тогава се усмихни. Ти си герой с този нефтен фонтан. Ти си нефтеният герой на града!

— Само след няколко месеца в Лос Анджелис ще има хиляди кладенци.

— Какво искаш да кажеш? Че някой може да открадне твоя нефт?

— Тук е нефтено поле. Всеки, който притежава права върху земята, може да пусне сонда.

Радостта се изпари от лицето й. Изкриви уста.

— Не е ли време да направиш нещо тогава за количествата, които изтичат?

— Все още не. До утре налягането ще спадне и тогава ще го затворя.

Юта уважаваше техническите му познания, но с право го считаше невежа по финансовите въпроси.

— Върви вкъщи да се преоблечеш.

Бъд стоеше хипнотизиран, втренчен в хванатия нефт. После пристъпи напред, докато пръски окъпаха костюма и шапката му. Миризмата го поразяваше, шумът го заглушаваше, а той се чувстваше на върха на щастието.

„Това е то — мислеше си той. — Ето това чаках цял живот. Всъщност никога не съм искал да се занимавам с магазина. Съградих го заради татко, за да докажа, че той може да успее. Но работата там е твърде спокойна за мен. Ако не се занимавах с поземлени сделки, щях да полудея. Такъв съм си. Това вълнение, това обещание, тях чаках. Чаках ги от момента, в който слушах мъжете да си говорят за нефт още когато продавахме съоръжения за нефтените сонди, когато ходех на сондата в Нюхол.“

Все повече и повече хора прииждаха към малкия парцел земя. Хендрик дойде с Амели и доня Есперанса.

— Цял живот чаках това. Разбираш ли? Още от дете мечтаех за нефтените фонтани. — Замълча за малко. — Амели, ще заложа всичко на тази карта.

— Вече си победител.

— Не. Ще вложа още много пари. Истински пари, колкото мога да взема. Знам разни неща за сонди и оборудване, но не е достатъчно. Ще наема всеки, който има мозък — от обикновения работник до химиците в лабораторията на нефтения съюз „Юниън Ойл“. И двамата с 3-те В ще сондираме още много, много кладенци. Ще изградим империя.

Тя го гледаше и се усмихваше.

— Май ме взимаш за глупак?

— Не.

— Тогава защо се усмихваш?

— Знаех, че някой ден ще чуя тези думи от теб. Други мъже вече са го постигнали. Ти можеше да бъдеш всеки един от тях — Хънтингтън, Гулд, Рокфелер. И ти си като тях умен, способен, амбициозен и много работлив.

— В твоите очи изглеждам безскрупулен.

— Да, но аз никога не съм имала слабост към безволевите мъже.

— Смятам да работя изцяло само за това.

— Бъд, татко Хендрик ще се почувства ужасно, щом научи, че ще напуснеш Ван Влайът.

— Той ще се оправи и сам. 3-те В е толкова непрактичен. Ако оставя на него, шансът ще изтече през пръстите ни. Защото погледът му винаги е отправен към това, което идва, а не към това, което става в настоящето. Амели, ако не мога да бъда с теб, когато?…

— В този момент жената се оправя сама — прекъсна го Амели. — А това тук — тя кимна към свистящия нефт, — ти ще се занимаваш с това.

Той я прегърна през все още тънкия кръст и пръстите му докоснаха токата на колана й. Прошепна й на ухото:

— Моят принц или принцеса.

По лицето на Амели се изписа мъка, но Бъд не забеляза, отправил отново поглед към кладенеца.

Доня Есперанса се движеше бавно с подутите си крака, подкрепяна от Хендрик, който обясняваше всичко със собственически тон, като че ли никога не бе влагал цялата си сила в борбата срещу това начинание:

— Налягането на земния газ принуждава нефта да се излива през тясната тръба и затова свисти така яростно. Мила моя, нефтът е така важен за Лос Анджелис, както железницата. Нефтът е сериозна работа, много по-сериозна от портокалите и туризма. Това е истинска промишленост. Запомни ми думите, че благодарение на нефта Лос Анджелис ще бъде толкова известен, колкото е Сан Франциско.

— И това го откри моят 3-те В — отговори доня Есперанса. — Къде е той, Юта? — Снаха й се бе приближила, люлеейки Чарли в ръцете си.

— Отиде да се измие — отговори Юта.

— Добре — рече Хендрик. — Сега ще отидем у вас. Съседите сигурно ще искат да ви поздравят.

— Но аз нямам толкова почерпка вкъщи.

— Мистър Ван Влайът и аз ще се погрижим за празненството — отговори доня Есперанса. — Братовчедът Франц ще изпрати всичко, което ни е необходимо. Това е стар обичай, детето ми. В Лос Анджелис споделяме добрия късмет с другите.