Джаклин Брискин
Хроника на страстта (71)

11

— Страхувах се от срещата с тях — призна Юта, след като Бъд и Амели си бяха отишли и тя енергично разчистваше кухненската маса. — Смятах, че тя ще иска да ме унижи, пък и той. Но те се отнесоха толкова приятелски.

— Казах ти, че са мили хора.

— Бъд, той е дяволски чаровен, нали? Малко се надува, но по приятен начин.

Чуваше се тракане на чинии в емайлирания умивалник, следвано от лъжици и вилици, които бяха част от масивния сребърен сервиз, който Бъд и Амели им бяха купили като сватбен подарък от Лондон. „А аз не им изпратих нищо — помисли си 3-те В, — дори пожеланията си.“

— Амели е толкова дребничка. И при всичките тези пари би могла да не е с тези стари обувки. Но когато си с нея, забравяш за всичко това. Тя нито веднъж не се похвали с пътуването си, нито пък спомена красивата им нова къща. Говорехме най-вече за Чарли Кингдън. Видя ли колко много хареса тя Чарли? — Юта се обърна към 3-те В. — Мога да ти кажа, страшно страда, че няма дете. Бедната. Женени са вече над шест години и като че ли няма изгледи.

„Фактът, че Амели няма деца, кара Юта да приеме социалното положение на етърва си, нейното богатство, личния й чар. Докато Юта запази привилегированото си положение на единствена майка на наследници на Ван Влайътови, всичко ще е наред — мислеше 3-те В. Наблюдаваше изцапаните си с катран ръце. — Ами аз по-добре ли се чувствам? Дали нещастието на Амели ми дава възможност да приема, че тя не принадлежи истински на Бъд?“

— Знаеш ли, 3-те В, никога не съм имала приятелка, а винаги съм искала. — Юта говореше с груба срамежливост. — Мисля, че с Амели можем да бъдем наистина добри приятелки.

Неочаквано 3-те В каза:

— Бъд поиска да инвестира при мен.

Юта се обърна, изненадата бе изписана на лицето й, в ръцете си държеше насапунисана чаша, от която водата капеше на линолеума.

— В кладенеца? Искаш да кажеш, че той ти вярва? Смята, че там долу има нещо? — Гласът й издаваше, че не е вярвала в нищо.

— Така изглежда.

Впечатлена, тя вдигна вежди. Толкова пъти бе чувала от Хендрик какъв солиден бизнесмен е Бъд.

— Колко? — попита тя.

— Достатъчно, за да се купи сонда — отговори 3-те В. — Но аз му отказах.

— Добре си направил — съгласи се Юта. — Нямаме нужда от неговите пари.

И Юта като него искаше успехът им да бъде срещу Бъд, а не заедно с него. 3-те В почувства другарската подкрепа на жена си.

— Ако се съгласиш обаче, не му давай повече от десет процента.

— Отказах му, и толкова.

— Постъпил си правилно.

3-те В извади бутилка бърбън.

— Ще се връщаш ли да работиш?

— Не.

Излезе и седна на задните стълби. Беше късен следобед. През годините на странстване понякога пиеше — гръмогласни наливания, които бяха несполучливи опити да забрави нуждите на тялото си.

Той не мислеше дали Бъд и Амели се обичаха. Този Бъд, когото познаваше на младини, не беше способен да обича. Щеше да е твърде болезнено да си представи човек Амели — почтената, умна, горда и нежна Амели — да обича някого, който толкова нехаеше за каквито й да е дълбоки чувства.

Мислеше за своята реакция при допира на устните му до бузата й. Беше учуден и едновременно притеснен. Двамата с Юта бяха подновили съпружеските си контакти, прекъснати от раждането на Чарли. И все пак желанието, което изпитваше към Амели, бе необуздано като след дълго въздържание, примесено с остротата на една безкрайна сладост, която никога преди това не бе изпитвал.

Падна сива мъгла и настъпи сумрак. 3-те В довърши бутилката, загледан някъде в пространството, представяйки си как люби жената на брат си. Когато най-после се прибра, Юта му помогна да стигне до леглото, свали обувките му. Беше мъртвопиян.