Джаклин Брискин
Хроника на страстта (52)

5

Докато четеше откъси от писмата на Дийн, 3-те В видя в съседна колонка друго заглавие: „Всекидневието на процеса“, под което се съобщаваше, че мис Амели Дийн вече не живее в Лос Анджелис. Може би това го накара да адресира картичката си не само до майка си, а до цялото семейство.

Написа, че е в Силвър Сити, Ню Мексико, на около четири дни път с муле до мястото, където беше заградил свой периметър. Беше намерил някакви минерали и бе сигурен, че е открил висококачествен сребърен сулфид, или поне така се надяваше. През тези няколко месеца бе научил повече, отколкото през цялото време на обучението си, включително и в „Харвард“. Няколкото реда, които беше написал, звучаха искрено. Хвалбата му бе лишена от всякаква самонадеяност. Имаше достатъчно силна интуиция, за да приеме, че съдбата, отнемайки му Амели и дома му, му беше предоставила работата, която щеше да е същността на живота му.

Беше започнал да разбира, не безболезнено, разбира се, че неговата творческа натура нямаше нищо общо с писането на поезия или романи, а с разкриване богатствата на земята. Той откриваше себе си.

Пощенската картичка бе от вида, който правеха фотографите. 3-те В беше втъкнал палците си в ниско закопчания колан, краищата на крачолите му бяха затъкнати в импрегнирани обувки с двойни подметки, раменете му бяха заякнали. Черните му мустаци бяха станали дълги и рошави. Щеше да изглежда като млад закоравял златотърсач, ако химическата плака не бе регистрирала завинаги погледа на изгнаник в дълбоките му мечтателни очи.

Доня Есперанса сложи картичката в бронзова рамка и я държеше на нощното си шкафче. Всеки път, щом я погледнеше, я побиваха тръпки. Мислеше си, че той никога няма да се върне вкъщи.