Джаклин Брискин
Хроника на страстта (47)

10

„Бъд,

Днес пристигнаха две писма. Едното е от теб и другото от мама. Даде разрешение да си пишем, но има условие. Всеки от нас може да напише по едно писмо на седмица и тези писма трябва да бъдат прочетени от някой друг. Надявам се, че ще се съгласиш, тъй като (1) тя ми е майка и (2) много искам да получавам писма от теб. Много, наистина много.

Мадмоазел Кьостлер е лицето, което ще чете нашите писма. Не трябва да ми ги дава неразпечатани, въпреки че направи точно това. Бъд, не се срамувам от срещите ни в Паловерде, но не можем да ги обсъждаме в писмата си. Това само ще смути мадмоазел Кьостлер и тогава ще трябва да ти връща писмата. В противен случай ще загуби работата си и вината ще е моя.

Имах малко треска и отрязаха косите ми. Приличам на момче. Ако запомниш това, може би следващото ти писмо няма да бъде толкова лично.“

Следваха още доста изписани страници. Накрая беше написала:

„Трябва да не забравяш, че мадмоазел Кьостлер е задължена честно да връща твърде лични или твърде много писма.“