Джаклин Брискин
Хроника на страстта (39)

2

Час по-късно доня Есперанса слезе бавно по стълбите, като се държеше за перилата. През летните горещини краката й се подуваха. От кухнята се чуваше равномерният звук на ножа, явно Мария режеше зеленчуците. Отиваше да провери какво става с гозбите, за да бъде сигурна, че всичко е направено както го обича Хендрик.

Влезе в трапезарията и замръзна на място. Момичето на Дийн спеше на диванчето с ръка под бузата. Завито бе със сакото на Бъд, а той бе седнал наблизо.

„Значи между тях има нещо — помисли си доня Есперанса. — Ето защо 3-те В е избягал.“

Причерня й пред очите. Нежна и срамежлива жена, тя никога досега не бе изпитвала силна ярост. Подутите й крака се подкосиха. Пред очите й се появиха петна и замъглиха погледа й.

Бъд вдигна очи и като я видя, долепи пръст на устните си.

„Но може да е нещо невинно — продължаваше да мисли тя, като се опитваше да диша дълбоко. — Бъд винаги помага на хората, защото е силен, и аз му се възхищавам.“

Шумът от кухнята се усили, девойката се размърда и объркана отвори очи. Порозовяла от съня, с разпиляната дълга светлоруса коса по раменете, тя бе много по-хубава, отколкото доня Есперанса си я бе представяла. Сакото на Бъд се плъзна и когато Амели посегна да го вдигне, видя доня Есперанса. Объркването й премина в страх. Бъд бързо се запъти към нея и тогава гневът на доня Есперанса се насочи към сина й. „Тя е на 3-те В — помисли тя. — И Бъд го знае!“ Не можа да потисне молитвата си към Бога да накаже този преуспяващ рус мъж, нейния син.

Той се бе хванал за облегалката на дивана, заобикаляйки момичето, и доня Есперанса не можеше да види израза на лицето му, но виждаше покровителствената извивка на раменете му.

— Това е майка ми, Амели — пошепна той и се наведе, челото му докосна косите й. — Скъпа, всичко е наред.

Вдигна сакото си и се изправи срещу доня Есперанса. Тя никога не бе виждала този умоляващ израз на лицето му. Дори като малко момче той никога не бе молил за нищо. Беше упорито, независимо дете.

— На Амели й стана лошо — обясни той. — Мамо, тя е толкова млада за всичко това, имам предвид процеса.

Шумът от кухнята замря. Бъд продължаваше да я гледа със същия странен поглед. Доня Есперанса въздъхна дълбоко. Помисли си за 3-те В и силна болка преряза гърдите й.

После традиционното калифорнийско гостоприемство надделя и доня Есперанса ван Влайът и Гарсия запита Амели дали би пила чай.

— Чудесна идея — проговори Бъд, а гласът му трепереше. — Благодаря, мамо.