Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paloverde, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,2 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2013)
Разпознаване и корекция
tanqdim(2014)

Издание:

Джаклин Брискин. Хроника на страстта

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: София Бранц

Американска. Първо издание

История

  1. —Добавяне

8

Съдът на Лос Анджелис бе настанен в сграда, която първоначално е била строена за пазар, затова пред нея нямаше нито площад, нито статуя за украса, само часовникова кула с две въртящи се петлета.

Репортерите и зрителите вече влизаха в залата, където естествено не присъстваха жени. Въпреки това няколко от богатите дами в града се разхождаха пред съда по улица Темпъл. Бъд поздрави мисис Ди Франко, която се чувстваше задължена да му съобщи, че с мисис Удс били тръгнали на пазар. Мъжете нямаше нужда да си търсят извинение.

— Хей, Бъд, днес сигурно ще бъде интересно. Искаш ли да ти запазим място?

Бъд само кимна на приятелите си и изчака каретата на Дийн.

Когато тя спря пред съда, пръв слезе Копард и после двамата мъже подадоха ръка на Амели и мадам Дийн.

— Здравей, Амели Дийн. — В този момент Бъд се мразеше заради покровителствения тон, с който се обърна към нея.

— Добро утро, господин Ван Влайът — отговори добре възпитаната Амели с ясен глас.

Мадам Дийн хвана Бъд под ръка и тълпата им направи път.

— Момичето на Дийн е облечено с нова рокля — забеляза някаква жена. — Иска да изглежда красиво заради сестрите си.

Цигареният дим вече се стелеше в залата.

— Господин Ван Влайът, бихте ли седнали между мен и Амели? — попита мадам Дийн.

Копард и помощникът му разтваряха папките с документите.

В този момент настъпи раздвижване. В залата влезе съветникът на Южнотихоокеанската железница. Високият ъгловат О’Хара подчертаваше закръглената фигура на жената, която вървеше до него. Беше набита, пристегната с корсет, косата й бе прибрана под шапка с пера, прихлупена силно напред, и по нищо не приличаше на мадам Дийн. Траурното облекло и прическата й обаче представляваха смешно копие на парижката елегантност на мадам Дийн. След нея се втурнаха две дебели момичета с червени коси — едното на дванадесет, другото на четиринадесет години, облечени в сиви ученически пуловери. По-голямото вървеше много изправено и представляваше жестока и недодялана пародия на грациозната стойка на Амели.

Мадам Дийн вдигна лорнета си, изучавайки трите фигури, като че ли представляваха нов, неизвестен вид червей. Металните писци пишеха. Гласно се коментираха прилики. Всички в залата бяха извърнали глави, с изключение на Амели. Репортерите оживено коментираха.

Шерифът удари с чукчето, всички се изправиха и съдията Морадо влезе. Беше нисък човечец, видимо деформиран с тогата си. Едното му рамо бе по-високо от другото. Куцаше. За да противодейства на физическата си слабост, той презираше моралната слабост у другите. От началото на процеса смело бе удържал на невероятния натиск, който политици и негови колеги — всеки, когото железопътната компания можеше да купи или разори — му оказваха. Съдията Морадо бе изключително честен човек.

Той седна и присъстващите в залата го последваха.

— Доста по-мощнички са от нашата Амели — чу Бъд шептенето зад себе си и се обърна.

— Джордж, още една дума, и вестникът ти никога няма да види реклама от Ван Влайътови — нито за железарията, нито за бакалницата на братовчеда. Шефът ти ще пита защо. — Гласът му бе нисък, но много категоричен. Прозвуча почти като команда.

— Но, Бъд, за Бога, аз… честно, не исках.

Бъд прекъсна извиненията му с усмивка. Никога не прекаляваше, освен ако не се налагаше.

Лиам О’Хара се изправи и произнесе думите, които всички очакваха:

— Призовавам мисис Софи Бел Дийн.

Мейхю Копард се изправи до масата.

— Възразявам — провлече глас той.

— Срещу какво, мистър Копард?

— Ако съдът желае да приеме възражението ми: че госпожата не е мисис Дийн.

Беше необходим цял час, за да се вземе решение — свидетелката на защитата да бъде назовавана мисис Софи Бел Маршан.

Свидетелката излезе напред, пълна, съвсем обикновена жена, за която не можеше да се каже дали някога е била красива или не. Амели, принудена да погледне към нея, въздъхна шумно.

Бъд се наведе към нея.

— Мисли за нещо друго — прошепна той.

Тя прехапа бузата си отвътре, без да покаже, че го е чула. Беше стиснала здраво ръцете си в ръкавиците.

Противоречиви желания обзеха Бъд. Виждаше се в атака със своя уинчестър срещу зрителите в залата, нейните врагове и негови приятели. Виждаше се как сграбчва малката ръка и извежда момичето от съда, за да стане негов заложник в Паловерде. „Трябва да направя нещо“ — повтаряше си той непрекъснато. Мразеше да бездейства. И все пак, нали й беше обещал да бъде тук само като неин приятел, нищо повече.

Безсилен гняв блестеше в очите му.