Джаклин Брискин
Хроника на страстта (27)

6

Срещаха се в Паловерде по три пъти седмично. Ако тя останеше там повече от час и четиридесет и пет минути, можеше да възникнат съмнения. Затова Бъд закачваше златния си часовник на прашния трегер. Докато часовникът отмерваше минутите, чувствата, погребани дълбоко в душата на Бъд, започваха да изплуват нерешителни и срамежливи като малки нощни животни.

— Бъд, какво има?

— Какво да има?

— Изглеждаш тъжен.

В продължение на повече от месец се срещаха в Паловерде и сега лежаха голи един до друг върху одеялата.

— Имам толкова много приятели, но никой от тях не ме е питал как се чувствам. Винаги съм весел. Много уравновесен.

— Съжалявам — добави тя с неудобство. — Нямах намерение да се натрапвам.

Той се раздвижи и отдели от нея. Сложи ръце под главата си.

— Мислех за едно момиче — обясни. — Казваше се Роуз.

Амели леко се прокашля, но не каза нищо.

— Роуз беше първото ми момиче. — Бъд замълча за малко. — Предполагам, 3-те В не ти е казвал, че баща ти почти успя да разори нашия баща?

— Не — отговори Амели тихо, без да се учуди.

— Случи се през 76-та, веднага след като прекараха линията. Баща ми се захвана с доставка на петрол. В Лос Анджелис няма петрол, но баща ми смяташе, че градът е център на Южна Калифорния. Това с петрола си беше авантюра, но баща ми не мислеше така. Считаше, че идеята е добра и има перспектива. И смешното беше, че се оказа прав, или по-точно щеше да е прав, ако не беше полковникът.

Замълча отново. Не искаше да обиди Амели, но вече беше почнал да разказва.

— Машините бяха много скъпи и понеже баща ми нямаше достатъчно капитал, убеди братовчед си Франц и един от мамините роднини да бъдат негови тайни партньори. Купи най-доброто качество и трябваше да успее. Полковникът обаче повиши таксите за тежките машини до небето и баща ми губеше от всяка закупена част. За три месеца бяхме свършени, а трябваше да връщаме и взетите от роднини пари. Напуснах училище и започнах да работя. Но и това не стигаше. Трябваше да работя и в неделя и си намерих работа в ковачницата на сондата в Нюхол. Не можех да си позволя да плащам билетите си и затова изчаквах някой от последните товарни влакове в събота вечерта извън града, а рано в понеделник се връщах по същия опасен начин. Роуз беше дъщеря на шефа ми. Бях на петнадесет, а тя бе няколко години по-голяма. Разбира се, излъгах я за годините си. О, Роуз беше красиво момиче, закръглена там, където трябва. Другите мъже се въртяха около нея, но тя предпочете мен. След като свършех работа, излизахме. С една дума, тя ми се отдаде. — Бъд спря, за да си спомни радостта от нейното отдаване. — Та аз бях още дете и фактът, че имах отношения не с курва, а с добро момиче като Роуз, можеше да ми създаде големи неприятности вкъщи. Не казах на никого и досега не съм го казвал на друг. И после, една неделя, Роуз ми каза, че е бременна. Не можех точно да определя какво друго чувствам към Роуз, освен страст и благодарност. Но мисълта за бебето ме гъделичкаше, не знам защо. Исках това бебе. Мислех си, че след като работя да издържам семейството си, ще мога да издържам и тях двамата. О, Господи! Как е възможно човек да е толкова млад и толкова глупав! Казах на Роуз, че няма проблем. А тя… — Бъд преглътна инстинктивно. — Тя каза, че не желае индианско копеле.

— Индианско?

— Смяташе, че съм индианец или поне имам индианска кръв. А аз съм испанец. Испанският корен на семейство Гарсия може да се проследи назад във времето.

Но това беше начинът, по който Роуз искаше да ми каже, че не означавам нищо за нея.

Разбира се, тогава той не бе приел така спокойно думите й. Напротив, не беше на себе си от болка. Роуз ясно му бе показала, че не желае нито него, нито детето му. Беше взел пари назаем, за да й даде за аборт. И когато след седмица отново бе отишъл в Нюхол, не намери нито Роуз, нито баща й. Беше починала при аборта. Той остана без работа.

— Мразя я — каза тихо Амели, — защото е поискала да убие бебето ти.

Бъд бе изненадан, когато разбра, че именно тази фанатична вярност бе отговорът, който желаеше да чуе от нея. Обърна се към Амели, привличайки крехкото й тяло към себе си. Нежният допир на пръстите й върху раменете му бе внесъл успокоение в многогодишната му мъка по изгубеното дете.