Джаклин Брискин
Хроника на страстта (22)

1

В началото на март вътрешното напрежение на Амели изби. През един влажен и студен ден тя беше в съда, когато някакъв аптекар даде показания, че полковник Дийн носел колан заради хернията си. Целта му обаче бе да докаже екстравагантната му склонност към коприненото бельо. Съдията Морадо непрекъснато удряше с дървеното си чукче, за да възпира саркастичните подмятания и смях. Амели седеше на първия ред. Арогантното държане на публиката я караше да повдига още по-високо брадичката си, за да скрие вътрешното си вълнение. Времето не бе успяло нито да притъпи, нито да скрие скръбта й. От уютната детска стая тя бе попаднала в свят, където вулгарни жени и размъкнати мъже я гледаха втренчено и на висок глас се подиграваха на баща й. Всеки нов изблик на смях за различните му потребности отекваше замъглено в съзнанието й.

Вкъщи, останала сама в спалнята си, припадна. Съвзе се и усети топлите и влажни дрехи върху себе си. „Загубила съм контрол — помисли тя. — Ако това бе станало пред тях… ако… още веднъж опозорят татко, ще умра.“

Не каза на никого за случилото се.

Припадна още два пъти в стаята си. А в неделя, докато свиреше на пиано пред мистър Копард и майка си в червената всекидневна, замайването започна отново.

Амели жестоко прехапа бузата си отвътре, но въпреки това един акорд на Моцарт рязко замря, когато се смъкна от стола. Мадам Дийн, студена жена, прекалено заета с главната драма на живота си, въпреки всичко обичаше дъщеря си. Разтревожена, изпрати да доведат доктор Уидни.

Лекарят прегледа момичето. То трепереше и затваряше очи, като че ли искаше да изчезне. Лекарят си спомни голямата й скръб край смъртното легло на полковника.

Помисли си колко много животът й бе изложен на атаките на хората навън. Беше добър човек.

— Това е от нервното напрежение — каза той на мадам Дийн. — Трябва да се натовари физически. Яздиш ли, Амели?

Амели кимна.

— Да, разбира се.

Яздеше, когато беше в Париж. Лекарят се усмихна на Амели.

— Тази млада госпожица може съвсем спокойно да язди и тук. Няма да й позволим да потъне още повече в меланхолия, нали така? Предписвам й езда.