Джаклин Брискин
Хроника на страстта (195)

5

Теса лежеше както я беше оставил, свита на кълбо в леглото. Но вече бе будна и когато той тихо затвори вратата, го поздрави с добро утро.

— И на теб — отговори той и приседна на леглото.

— Ял си бъбреци.

— Закусих с баща ти.

Тя забеляза, че каза баща ти вместо чичо, но реши да премълчи.

— За какво си говорихте? — попита.

— Решихме, че е време да си имаме наша къща — не се притеснявай, мила. Много внимателно го направих. Поне така си мисля. Не получи втори удар.

— И какво друго?

— Ами нищо. Предложи ми „Паловерде Ойл“. Отказах му. След това ми предложи да ми купи фабрика за самолети. Доста добре е проучил нещата.

— И това ли му отказа?

— Помислих си, че може да го обсъдим утре с Текс.

— Иска ми се да ти кажа, че… — седна и взе ръката му в своята. На лицето й се изписа притеснение.

— Да ми кажеш какво, любима?

— Довечера — измърмори тя.

— Довечера ли? След като разпали любопитството ми? Честно ли е така?

— Ще разполагаме с повече време.

— Ще се върна към десет часа.

— Толкова късно? Отиваш ли някъде?

— Не. Нощни снимки. — И за да няма повече въпроси, наведе се и я целуна по устните. Миришеше на утро, а лекият ефирен аромат, който беше смятал, че се дължи на парфюма й, сега разбра, че е естествен.

— Ще ми приготвиш ли вечеря?

Винаги когато се прибираше късно, тя му приготвяше омлет с гъби или някакво ястие от тия, които беше усвоила в Руан. Сядаха да ядат в кухнята на голямата маса. Кулинарните способности на Теса нямаха нищо общо с френската кухня на Амели и въпреки това любими му бяха гозбите, приготвени от нея в сенчестата, кухня.

— Нещо специално — обеща тя.

— И голямо. Знаеш колко изгладнявам по време на снимки.

С мъка се изправи, преодолял притегателната сила на тялото й. Тя бе всичко, което знаеше за уюта, за безрезервната щедрост — единственият истински добър човек, който някога бе познавал. Обичаше я страстно, което по никакъв начин не намаляваше тези й качества.