Джаклин Брискин
Хроника на страстта (191)

1

Теса прочете на глас:

— „Римини Продакшън съобщава, че Кингдън Ванс ще играе главната роля в «Безстрашният», приказка за героизма в бойното небе над Западния фронт. Капитан Ванс…“

— … Ще играе своята вечна роля на обречения летец — довърши Кингдън.

Беше средата на февруари и лявата му китка бе вече без превръзката. Седяха в кабинета на Теса. Повдигна вестника, за да му покаже съобщението.

— Сърдиш се, че не ти казах ли? — попита той.

— Да.

— Сърдиш се, че ще летя още веднъж.

— И за това.

— Още веднъж, и ще съм в чудесна финансова форма.

— Каза, че си щастлив, че напускаш Римини.

— Теса, трябват ми още пари. Или по-скоро Текс и аз имаме нужда от повече пари. Трябва да купим пътническия фокер, за който ти казах. А и нов хангар.

— Баща ми би могъл да ти заеме…

— Знам — прекъсна я той. — Но ти ме познаваш. Мрачен, отчаян, труден мъж, който няма да вземе пари на заем от тъста си. — Направи актьорска гримаса.

Тя се усмихна.

— Значи ми прощаваш, така ли?

— Да.

— Тогава за какво спорим?

Не искаше той да прави друг филм и затова защитаваше позицията си. Кингдън притежаваше остър ум, можеше да бъде жесток опонент, но не заради това се отказа. Беше разбрала, че иронията му идваше от дълбокото чувство за нещо, което не му достигаше, и затова й бе ясно, че ако решеше да използва своята нежност плюс неотстъпчивостта си на Ван Влайътови, би могла да го надвие. Бремето на неговата несигурност тегнеше върху нея.

— Значи ще можем да се справим — каза тя и го целуна.

 

 

Преди да започнат снимките, Римини Продакшън излезе със съобщение в пресата. Лайа Бел, решила да започне нова кариера в Европа, бе получила развод от капитан Кингдън Ванс. Пишеше малко. Обществеността сега бе заета с процеса на Фати Арбъкъл за изнасилване и убийство, който се гледаше във Върховния съд на Сан Франциско.

Кингдън писа на Лайа в Париж. Тя не отговори. Знаеше, че е жива, но не хранеше никакви илюзии за положението й. „Книгата на обречените“ бе разпратена по света и тя нямаше да има достъп до нито една голяма филмова продукция, което за нея бе много по-жестоко наказание дори от смъртта. Продължаваше да й изпраща писма по пощата, но като че ли се опитваше да се свърже с мъртвец.

Студията не огласи втория брак на Кингдън. Все още се пазеше в тайна. Семейството изчакваше Бъд да се възстанови напълно.

 

 

Самолетът с оператора летеше малко под лявото крило на Кингдън. Не гледаше към него, шумът на мотора го поглъщаше изцяло. Когато натисна лоста и започна да набира височина, се почувства сам.

Както винаги полетът освобождаваше мислите му. „Аз съм човек, който е извървял живота си по един тесен коридор без прозорци и врати и изведнъж забелязва, че някои от стените всъщност са врати. Вратите са на разстояние една от друга, простото око не може да ги различи. Човек трябва да си позволи да пипне и да употреби сила. И ако има дръжка, тогава вратата се отваря широко и идва случайната смърт.

Защо ли тази мисъл ми доставя спасителна радост?

Теса.

Тук горе нямам никакво чувство за грях. Помня добротата й, всякаква липса на злоба. Спокойствието, докато чете. Лекият белег на гърлото й, топлата ласка на гърдите й и малката бенка между тях, нейната ведрост.

Защо долу на земята тя и аз заедно олицетворяваме злото?

Не стигаме по-далеч от тия класически думи, изречени от мама: 3-те В ти е баща.

Тези думи слагат бариерата между доброто и злото, между опрощението за женитбата и кръвосмесителната сласт. Ще докосна стените и ако някоя случайно се окаже врата, ще мина през нея.“

Кингдън не замисляше самоубийство. Не мислеше да играе на руска рулетка. Просто беше решил да напрегне до последно всичката си смелост — и ако се провали, ще се отвори вратата на смъртта. Докато летеше и вятърът го брулеше, той се чудеше още колко ли дълго ще продължи да съществува на тази шеметно въртяща се измъчена планета.