Джаклин Брискин
Хроника на страстта (190)

7

Рано на следващата сутрин 3-те В отиде в офиса си, който се намираше на хълма Сигнал. Затвори прозорците и се подготви да се обади в Рокфелеровия институт.

Обаждането бе равностойно на гръмотевица. Дори хора като Римини и Бъд обикновено изпращаха телеграми, вместо да говорят по телефона за сериозни неща. Не заради разходите. Кой би приказвал с непознат в другия край на континента?

3-те В приседна на очуканата маса, която служеше за бюро, развърза връзките на обувките си, после на един използван плик надраска с големи букви: „Ландщайнер да дойде тук.“

Бе обещал на Амели. Сега трябваше да го изпълни.

Вдигна слушалката и поиска междуградски разговор. Свързаха го с централата на 435 Олив Стрийт. Изведнъж чу далеч глас. Ню Йорк!

Телефонистката там го свърза с телефонистката на Манхатън, която го прехвърли в Рокфелеровия институт. Петнадесетте минути, в които се осъществи връзката, промениха несигурността на 3-те В в екзалтация.

Карл Ландщайнер говореше с немски акцент. 3-те В започна развълнувано. Представи се, спомена, че един приятел се интересува от възможността докторът да установи бащинство със средствата на серологията.

— Този постулат не се приема от официалната медицина — нервно отговори доктор Ландщайнер.

— Четох вашата разработка. — 3-те В избърса изпотеното си чело. — Бихте ли могли да поясните още малко?

Д-р Ландщайнер започва да му обяснява подробно… така че само в половина от случаите можем да получим доказателство, да потвърдим. Господин Ван Влайът, как да помогна на вашия приятел?

3-те В гледаше написаното пред себе си: „Ландщайнер да дойде тук“.

За секунда се попита защо. Вярваше, беше убеден, че той е бащата на Теса, и доказването на този факт можеше да прерасне в трагедия. Спомни си докосването на ръката на Амели.

— Би ли се променил тестът, ако оспорваните бащи са братя?

— Донякъде — отговори Ландщайнер. — Но още в началото ви казвам и трябва да го кажете на приятеля си, че серологичната генетика все още не е призната.

— Но вие вярвате в нея, нали?

— На база стотици изследвани случаи.

3-те В се замисли за секунда. Искаше му се да се извини и да затвори. Отново си спомни за Амели, за нейните горди и притеснени очи.

— Приятелят ми се нуждае да се увери за едно дете.

— Не е лесно. Има само няколко души, които знаят как да оценят резултатите.

— Той е богат. Аз — той ще ви се отплати, много ще ви е задължен, ако можете да дойдете тук, в Лос Анджелис.

— Лос Анджелис? — Топлината изчезна от гласа на доктора, усещаше се само раздразнението му.

— Парите ще са от полза за работата ви — продължи 3-те В, като се надяваше лекарят да откаже.

— Може би един асистент би могъл да дойде. През април — отговори доктор Ландщайнер след известно мълчание.

— Сега е началото на януари. Не може ли да е по-скоро?

— Тогава в края на март. — Компромисът пропътува около пет хиляди километра по кабела.

— Чудесно — благодари 3-те В.

Затвори, смачка плика и го хвърли в кошчето за боклук, наведе се напред и обхвана с ръце главата си, която изведнъж го заболя ужасно. „Бъд“ — помисли си той.

На негово място Бъд, използвайки всякакви средства, щеше да докара световноизвестния доктор в Калифорния със следващия влак.