Джаклин Брискин
Хроника на страстта (180)

5

Всички лампи бяха запалени, лекарите шепнеха, една сестра седеше на леглото.

Морфинът отпускаше мускулите на лицето на Бъд. Устните му непрестанно се движеха.

Когато се наведе над него, той отвори очи. Мигна в знак, че я разпознава.

— Обичам те, скъпи — рече тя. Той мигна отново. Докосна с два пръста устните си и ги опря в стъклото на маската. Тя отстъпи встрани.

Теса застана до него.

— Татко.

Устните му се отвориха и затвориха два пъти.

Д-р Левин влезе и ги погледна. Излязоха и отидоха в дневната. Амели затвори вратата, облегна се на ламперията и избухна в плач. Теса я остави да си поплаче.

Накрая Амели извади носна кърпичка от джоба на робата си и си издуха носа. Теса обгърна с ръка раменете й, поведе я да седне и притегли главата й до себе си.

— О, Господи! — изплака Амели. — Той е толкова силен човек. Да го гледаш такъв. Как мразя тази жена! Да го оставя да си отива по този начин.

— Той не умира. Мамо, много мило бе от твоя страна да ми позволиш да споделя миг с него. Мислиш ли, че… се разстрои, като ме видя?

— Разбира се, че не.

— И аз не мисля. Но какво каза?

— Мама. Изглежда, те взе за доня Есперанса. — Амели отново изчисти носа си. — Кингдън е много разстроен. По-добре иди при него.

— Не мога да те оставя сама.

— Скъпа, Бъд е единственият човек, който може да ми помогне.

Теса се пресегна и докосна малката й ледена ръка. Амели се изправи. Лицето й се набръчка, докато се опитваше да потисне сълзите.

— Мамо, чичо 3-те В е бил много нещастен една вечер. Това е всичко.

— Никога не съм се лъгала.

— Аз също не се самозалъгвам. Просто знам, че татко е моят баща.

— Бъди разумна, Теса, няма начин да бъдеш сигурна.

— Инстинкт. Винаги разчитам на инстинкта си.

Амели въздъхна, но нищо не каза.

— Зная какво си мислиш — обади се Теса. — Че се нуждая да вярвам, за да оправдая целта си. Но не е така.

— Трябваше да ти кажа по-рано. Пожертвах те.

— Мамо, била си много смела. Аз, аз не бих могла да го сторя.

Амели я погледна със зачервени от плач очи.

— Теса, когато се върнахме от онова пътешествие, ти… Ти беше абортирала ли?

Теса наведе глава тъжно.

— Да… Трябваше да напусна Кингдън за няколко месеца. Толкова много исках бебето… но беше в началото на бъркотията около Лайа.

— Дете ли? Теса, трябваше да ти разкажа преди години.

— Няма смисъл да се чувстваш виновна.

— Теса, ти просто не разбираш…

— Братовчеди се женят помежду си, мамо. Защо да не може…

Прекъснаха я гласове откъм спалнята. Извърна глава. Амели тръгна към вратата, опитвайки се да различи сподавените думи.

— Иди при Кингдън — въздъхна тя. — Сега не мога да споря за моралната страна на нещата, не тази вечер. Иди при него.