Джаклин Брискин
Хроника на страстта (18)

2

Стаята на Амели гледаше към стаята на Бъд, тя също бе седнала на бюрото си и пишеше:

„Скъпи 3-те В,

Процесът е много по-ужасен, отколкото си го представях. В съда разместват костите на татко, да не би да пропуснат и най-дребната лоша черта в характера му. Прилича на средновековно изтезание.

Извън съда светът е пълен с гласове. Навсякъде, абсолютно навсякъде, говорят за нас. Когато с мадмоазел Кьостлер сме принудени да пазаруваме или да излезем по друга работа, говорим само на френски, усмихваме се жизнерадостно и се преструваме, че наоколо няма никои, освен нас двете. Твоят брат е единственият човек, който ни поздравява. Останалите само ни наблюдават и говорят. Най-лошите, мръсни думи не ги разбирам. А те искат да чуя точно тях.

Всеки ден си говорят около оградата ни, като че ли са на цирк — обсъждат на висок глас как татко е плащал за това или онова. Мама е великолепна. Не обръща внимание на никого. Искрено се надявам, че наистина не ги чува. Непрекъснато нещо обсъжда и планира. Има си мистър Копард.

Аз, разбира се, си имам мадмоазел Кьостлер, но тя е толкова мила с мен, че се страхувам да не загубя самообладание пред нея. Защото, ако стане така, ще се случи нещо ужасно. 3-те В, не зная какво е това ужасно нещо, но то ме плаши. Досега никога не ме е било истински страх. Страхът е грозно нещо. Деградиращо.

Страхът те променя.

Сега вали. Дъждът размеква почвата като сдъвкания тютюн, който плюят близо до нас.

Този град е най-жестокото място. Мразя грозотата, изплютия тютюн, непавираните улици. Тук няма музика, няма будни хора, жените са дебели, зле облечени и имат лоши очи. Мразя всичко това тук. Само татко да беше жив, бих могла да…“

Заплака. Накъса писмото. Звукът от раздирането наподоби рев на далечно животно. Хвърли парченцата в огъня, използвайки машата, за да побутне и последните, които не бяха изгорели. Щом станаха на пепел, взе друг лист.

Изтри сълзите си и написа:

„Скъпи 3-те В,

Получих писмото ти от 27 ноември. Най-напред ти поправих синтаксиса. След това последвах съвета ти. Чета «Идиот». Прав си за руснаците. Техните романи са както по-задълбочени, така и по-обхватни от нашите. За мен Достоевски е най-задълбоченият. И не е идиот.“

Това й беше навик. Пишеше едно писмо, което унищожаваше, и второ, по-леко и забавно, което изпращаше. Изпълни няколко страници с красивия си почерк.