Джаклин Брискин
Хроника на страстта (177)

2

Когато шумът на първата кола заглъхна надолу по пътя, 3-те В се обърна към Юта.

— Вампир такъв! — извика той. — Ненадминат вампир.

Излезе от стаята, стъпките му тежко затрополиха по стълбите.

На Юта й се гадеше, винаги се чувстваше така, когато се ядосаше. Местеше поглед от бутилките шампанско до пръснатия кристал на пода.

Двамата й по-малки синове и снахите й отвърнаха очи от нея. Отчаянието й беше толкова голямо, че хлипаше. И все пак — чудеше се тя — защо да се мрази? Другите, нали другите бяха прегрешили?

Прислужникът дойде до вратата и съобщи:

— Мадам, вечерята е сервирана.

Юта го зяпна изненадана, с несмислен поглед.