Джаклин Брискин
Хроника на страстта (176)

1

Една мъглива ноемврийска вечер в камините на всички стаи на първия етаж на Игълс Руст горяха евкалиптови цепеници.

Най-големият огън беше в дневната и Юта усещаше приятна топлина, докато завършваше последните приготовления. Тежките масивни мебели много повече подхождаха на нея, отколкото на Лайа. Премести пепелника, отвори купичката с ядките и си взе бадем. Дъвчейки го, поклати замислено глава. В пансиона бе свикнала само на прясно приготвена храна. Погледна неодобрително към барчето, където се виждаше изобилие от бутилки, после се обърна към огледалото в позлатена рамка.

Отметнала глава назад, се изучаваше. Диамантената брошка самолет, която Чарли Кингдън й бе подарил за рождения ден, блестеше отляво на дрехата й, а на шията й лежеше диамантена огърлица. Погали ги и усети топлината на камъните. Отразени видя новия си пръстен със сапфир и копчетата на ръкавелите, украсени с диаманти и сапфири. 3-те В бе казал, че тези изящни бижута не са подходящи за семейна вечеря. Всеки друг път, когато се бе осмелявал да изкаже мнение, се бе съобразявала. Тази вечер обаче сред поканените бяха Бъд, Амели и Теса. Това не бе семейна вечеря. Това беше триумф.

Надолу по стълбите отекнаха тежки стъпки.

Появи се 3-те В. С ръце на кръста, Юта стоеше и оглеждаше съпруга си. Доволна, потисна усмивката си. „Изглежда чудесно.“

— Връзката ти се е изкривила — обади се тя.

Приближи се и пъхна пръсти под яката.

— Ще трябва да свикнеш да носиш други дрехи — коментираше тя, докато я оправяше.

За Юта 3-те В с бялата си брада и посивяла коса си оставаше момче. Бдеше над него повече, отколкото над синове си. Заглади немирен косъм на веждата му.

— Така е по-добре. 3-те В, това е твоята голяма вечер. — Отиде до барчето и му наля уиски. Подаде му чашата.

— Но, Юта, защо — изненада се той. — Благодаря.

— Само тази вечер — каза тя и седна в креслото. Биха се изненадали единствено на факта, че Лайа е в Париж. Но Чарли Кингдън бе плътно до нея. И тя трябваше да го подкрепи. Юта лапна още един осолен бадем, като се разкъсваше между раздразнението и удоволствието от случилото се. Удоволствието надделя. „Имаме три чудесни момчета, а Чарли Кингдън е дори известен. И сега сме толкова богати, колкото и Бъд.“

3-те В се загледа в горящите цепеници.

— Престани да гледаш така отнесено. Кажи нещо.

— Бъд много се радва за мене — отвърна той.

— Той ли? Ха! Сега не е най-големият богаташ на рода!

— Сто пъти може да ме купи и продаде. Аз не държа на имането.

— Винаги се подценяваш! Нищо чудно, че дръпна толкова по-напред от тебе.

3-те В допи питието си.

— Юта, аз съм този, който винаги се е борил да го настигне. Винаги ме е закрилял — поне докато… — 3-те В отиде до барчето.

— Вече си изпи питието за вечерта — предупреди Юта.

— Каза, че е моята вечер. — Наля си още два пръста. — Юта, Бъд никога не е бил дребнав. Много години ми трябваха да го проумея. Той е истинският Гарсия, а не аз. Помагаше на татко. Всеки от рода ни, който се нуждае от помощ, отива при Бъд. Той се погрижи и за роднините на мама, все още им дава работа, изпраща им пари. Построи болници в Лос Анджелис, даде пари на университета, проектира парковете…

— Иска да е крал на планината! — прекъсна го Юта.

— Той строи, създава, непрекъснато прави нещо. Градът му е задължен.

— Какво ще кажеш за нефта? Кой откри нефта за този град? — При този неоспорим факт Юта се усмихна на мъжа си. — Чарли Кингдън върна ли се?

Кингдън бе прекарал деня във въздуха.

— Преди около час.

Погледна към големия часовник на стената:

— Почти осем без четвърт е. Всеки момент ще дойдат. По-добре го доведи.

3-те В послушно стана, но в този момент вратата горе се хлопна. Кингдън слезе долу, като си подсвиркваше. Кичур черна коса бе паднал на челото му. Усмихваше се.

Най-трудно бе да разбереш Чарли Кингдън, беше най-дивият и най-независимият син на Юта. Събуждаше у нея спомени за старо прегрешение. Все пак майчиният й инстинкт беше по-силен. Радваше я очевидното му щастие.

— Трябва да си имал добър ден?

— Набито око имаш, мамо — отвърна Кингдън и се засмя.

3-те В погледна любимия си син. Кингдън бе имал трудна година. „Може би ще приеме парите от нефта, ще купи летище и ще се откаже от киното.“ 3-те В знаеше, че Кингдън не се чувства добре като актьор. Но отказа на 3-те В своя дял от печалбата и правеше по два допълнителни филма на година, за да изплати това, което бе взел на заем от Джакопо Римини за защитата на Лайа.

— Каза ли на господин Римини, че смяташ да караш по-спокойно? — попита 3-те В.

— Казах му. Не му се вярва. — Кингдън стоеше пред камината. — Мамо, татко, имам нещо наум.

— Тази вечер — рязко напомни Юта — е вечерта на татко ти.

— Кингдън е мой партньор.

— Не става въпрос за бизнес.

— Тогава за какво? — попита Юта.

— Когато се съберат всички, ще обясня. Но съм много щастлив. Обещайте ми, че ще проявите разбиране?

— Невъзможно е да се даде обещание за нещо, което не знаеш!

Кингдън не обърна внимание на гневната забележка на майка си.

— Като се прибрах вкъщи, надникнах в трапезарията. Мамо, банкет ли си запланувала?

— Чарли Кингдън, кажи ми какво толкова важно ти се е случило, та не можеш да позволиш на баща си да отпразнува своята голяма вечер.

На вратата се звънна.

Том и Бет идваха заедно с Ле Рой и Мери Лу, които се бяха оженили през юни.

3-те В наблюдаваше синовете си, единия висок, здрав, тъмен, другите двама дребни и светли; двете му снахи бяха във вечерни рокли.

— Юта, не сме ли късметлии? — попита я той, сложил ръка на рамото й.

Кръглото й лице сияеше, тя споделяше радостта му, докато погледът й не падна на часовника. Сви устни.

— Закъсняват — намекна тя.

— Десет минути не означават, че няма да дойдат — обади се Кингдън.

А Бет тръсна червеникави къдрици:

— Ние подранихме. Нали всички тук знаем, че никакво парти не започва, докато лорд и лейди Грийнуд не пристигнат?

Чу се шум от кола и Кингдън изтича в мъглата на двора. Амели и Бъд никога не бяха идвали в Игълс Руст. Кингдън отвори задната врата на колата и ги покани.

— Добре дошли. — Помогна на Амели да слезе от колата и се здрависа с Бъд. Подхвана Теса за ръка и ги поведе.

— Каква чудесна къща имате — отбеляза Бъд, като се огледа във входното антре.

Кингдън посочи към доспехите.

— Филмова звезда, готически стил. Опитвам се да ги продам на баща си, но той проява прекалено взискателен вкус.

Новият прислужник пое връхните дрехи. Кингдън поведе Бъд, Амели и Теса надолу по стълбите към дневната.

Когато бликна първият кладенец на 3-те В, Бъд отиде на Сигнал Хил да поднесе поздравленията си. „Паловерде Ойл“ имаше вече бъдеще и двамата братя си взеха по чаша кафе в малкото кафене на хълма.

— Голяма вечер, братле — каза Бъд. — Голяма работа е кланът Ван Влайът!

От вечерта в Грийнуд Амели не бе виждала нито Юта, нито 3-те В.

— Юта, трябва да си много горда — поздрави тя и пристъпи да стисне грубата и мазолеста ръка на 3-те В. Той се изчерви. — 3-те В, толкова се радваме за теб. Да можеха доня Есперанса и татко Хендрик да са тук тази вечер.

Прислужникът внесе сребърна кофичка, от която се подаваха гърлата на две бутилки шампанско. Зад него пристъпваше новоназначената прислужничка със сребърен поднос, на който звънтяха чашите за шампанско.

— Ще вдигнем тоста по време на вечерята — изсъска Юта на Кингдън.

— Спомни си какво си говорихме — напомни й той.

Юта го стрелна ядосано. Бъд и Амели се обърнаха към него. Синовете и снахите му, всички гледаха смълчани, докато изскочат тапите и искрящото вино започне да се лее. Раздадоха чашите.

Кингдън се приближи до Теса и взе чашата й.

— Няма нужда да я пиеш — каза той и обви със свободната си ръка кръста й.

Стояха близо до камината, пламъците на горящите евкалиптови дървета омекотяваха острата светлина на електричеството. Взрени един в друг, той се усмихваше, а тя бе сериозна. Бяха замечтани, като че ли съвсем сами.

Кингдън вдигна чашата си.

— За булката. За жена ми. — Сниши глас. — Любов моя.

Отдалечаващите се стъпки на прислужниците бяха заглъхнали. В топлата стая бе абсолютно тихо. В това безмълвие проехтя остър вик и звън от чашата на Амели, която падна и се разби на паркета. Плисналото се шампанско потъмни бежовия цвят на вечерната й рокля. Стоеше неподвижно.

Том проговори пръв.

— Лельо Амели, ето, вземи — притече се той и тикна в ръката й ленена салфетка.

— От няколко седмици съм свободен човек. Един адвокат в Акапулко ни разведе с Лайа.

Бет ван Влайът възкликна:

— Да ви е честито!

А Мери Лу ван Влайът добави:

— Това е чудесно.

Стаята отново потъна в тишина. Мирисът на шампанско тегнеше във въздуха.

Устните на Юта трепереха, като че искаше да говори, но никакъв звук не излизаше. Тежкият й бюст се надигаше. Амели притисна с ръка вената, която неудържимо туптеше на шията й. Лицето на 3-те В изразяваше изненада и ужас. Бъд погледна Теса така, като че ли бе насочила оръжие срещу него.

Нямаше и следа от радост по лицето на Теса.

— Татко? — промълви тя.

Бъд бавно се отдръпна от нея.

— Не може да сте се оженили. — Гласът на 3-те В бе дрезгав, като че ли го болеше гърло.

— Ходихме до Юма сутринта — поясни Кингдън.

— Грях! — избухна Юта.

Амели потрепери.

— Мамо — попита я Теса, — какво има?

— Невъзможно — прошепна Амели.

— Трябва да сте… разбрали какво изпитваме един към друг… — колебливо промълви Теса. — Братовчеди не се женят.

Кингдън притисна Теса по-силно и се обърна към Юта.

— Лайа разбра от отец Макаду, че бракът ни е невалиден. А що се отнася до Теса и мен, че сме братовчеди — мамо, чувала си за опрощение, нали?

— Трябва да го разтрогнете — обади се 3-те В.

Амели с изпълнени със страх очи поглеждаше ту към Теса, ту към Кингдън. Том я хвана за ръка.

— Седни, лельо Амели — покани я той.

— Грях — повтаряше дрезгаво Юта.

Кингдън тъжно погледна към майка си.

— Доволен съм, че всички споделяте щастието ни — отбеляза той.

— Теса — попита Бъд, без да се обръща към нея, — не разбираш ли? Това не може да е нормален брак.

Кингдън забеляза, че баща му го гледа странно.

— Господи, татко, дори ти ли?

— От дълго време си любовник на Теса, нали? — прекъсна го Амели.

Уплахата не бе я напуснала, но гласът й отново звучеше ясно.

— Хей — весело възкликна Бет, — мисля, че това е по-вълнуващо дори от филмите на Кингдън.

Забележката й и тръскането на червената й коса останаха незабелязани.

— Чудовищно бе от моя страна да позволя връзката ви да продължи — каза Амели на Кингдън. — Никаква църква. Трябва да се анулира. Има причина.

Пребледнял, Бъд се бе приближил до канапето, където седеше Амели. Облегна се и се наведе над нея:

— Скъпа, говорихме си. Имаме зет, когото познаваме и харесваме. Теса го обича. А аз, аз не съм против него.

Амели го погледна уплашена.

— Бъд, добре ли си?

— Моля ви. Толкова ли е страшно, че са братовчеди? — Очите му за миг прерязаха светлината. Стисна устни от болка. После светлината изчезна. — Защо вдигате толкова шум?

Едно дърво догоря в камината и падна. 3-те В подскочи.

— Бъд, не можеш да говориш така.

— Ако съм съгласен с този брак, кой си ти, та да ми противоречиш? — изстреля Бъд.

3-те В изведнъж разбра, че брат му с някакво невъобразимо усилие е заличил миналото. Погледна Амели.

Устните й казаха: после ще им обясня.

Юта нищо не виждаше. Тялото й като че се подуваше, огромна плът, накичена с лъскави бижута. Чувствата, които я изпълваха, бяха твърде бурни, за да се определят. Ярост и гняв. Нестихваща сексуална ревност. От много години не беше спала с мъжа си, но завистта към етърва й си беше останала. Изпълваше я чувство за малоценност. „За тях — мислеше тя — винаги ще съм никоя.“ Изпитваше ненавист към Теса. Беше се провалила като майка. Напразно бе наказвала Чарли Кингдън през детството му; инстинктът му към забраненото, който според нея той имаше от самото си зачеване, бе взел надмощие.

— Вие не сте братовчеди! — изкрещя тя.

Бъд се смали във вечерния си костюм. Амели се изправи и го хвана за ръка.

— Юта — студено се обърна към нея, — излей злобата си върху мен, но не върху тях.

— В името на Божията обич, Юта, децата ще бъдат достатъчно наранени. Нека поне почтено да се каже.

Лицето на Юта почервеня.

— Как може да се каже почтено? Твърде късно е.

Бъд тежко се отпусна на дивана. Разтриваше гърдите си.

Теса се дръпна от прегръдката на Кингдън.

— Татко? — извика с нежен тих глас.

— Какво, по дяволите, ви има на всички? — попита Кингдън. — Най-сетне се ожених за момичето, което винаги съм обичал, което винаги ме е обичало. Нито един ли от вас ли не е достатъчно човечен, за да си даде благословията? — Обърна се към Юта. — Мамо, ще получим разрешение от църквата. Обещавам ти, отново да приема църквата и ще получим опрощение. Тогава ще бъде ли всичко наред?

Дали всичко ще е наред? Думите изсъскаха в съзнанието на Юта като желязо във вода. Всяка дума, казана от този човек с тъмна коса и измъчено лице, доказваха нейния вечен грях.

— Не ми задавай въпроси — изкрещя му тя. — Говори с тъща си. Питай я защо мъжът й я прокуди от града да роди принцесата си! Попитай баща си защо брат му го мрази. Не съм аз тази, която мога да ти дам отговорите!

— Май имам разстройство — обади се Бъд.

Бет и Мери Лу се засмяха на думите му. Съпрузите им ги погледнаха укорително. Жените млъкнаха.

Бъд пъхна ръка под сакото си и пак разтри гръдния си кош. На лицето му се изписа учудване.

— Какво има? — попита Теса. — Боли ли те, татко?

— Татко ти е добре! — пищеше Юта. — Ти просто не говориш с него! Това е чичо ти! 3-те В ти е баща!

Амели се изправи, за да застане между мъжа си и Юта, като че ли искаше да защити Бъд.

— Никой ли от вас не изпитва поне малко страх? — Пот се стичаше по лицето на Юта. — Или вие, Ван Влайътови, сте толкова велики и всемогъщи, че свещената дума на Господ не означава нищо за вас?

— Господ не одобрява нечовечността — въздъхна 3-те В. — Не можа ли да почакаш?

— Амели — промълви Бъд, — не мога да дишам. По-добре да се прибираме вкъщи.

— Чичо — обади се Кингдън, — искаш ли да полегнеш?

— Лекар — извика Амели.

— Не! — изстреля Бъд. — Вкъщи ще се оправя.

Изви гръбнак, опитвайки се да поеме въздух. Амели погледна към Кингдън. Той изтича навън и извика на прислужника шофьорът на господин Ван Влайът да докара колата пред входа. Бъд се изправи, пристъпвайки сковано като спънат. Амели го придържаше с две ръце отдясно, а Теса пое лявата му ръка и те бавно прекосиха стаята.

Близо до последното стъпало на входа Юта стисна Теса за рамото и я спря.

— Може би грехът не представлява нищо за тях или за теб! Но за Чарли Кингдън е! Отгледах го почтен. Грехът е от значение за него. Това не е брак. Това е богохулство!

Теса се дръпна и последва Бъд и Амели. Кингдън помогна на леля си да облече коженото палто. Подаде на Бъд шапката и наметна палтото върху раменете му. Теса сграбчи наметката си, без да я слага.

Колата беше пред вратата. Като излязоха навън, Бъд вдиша дълбоко на няколко пъти влажния и мъглив въздух.

— Така е по-добре — промълви той.

— Теса, с теб ли да дойда или да ви следвам с моята кола? — попита Кингдън.

— С мен — отговори тя.

— По-добре съм — обади се Бъд, поемайки отново дълбоко въздух. — Нека скапаният ми стомах да не разваля партито на 3-те В.

— Истината е една — каза Кингдън. — Аз го развалих.

— Ами вземете вашата кола. — Гласът на Бъд звучеше почти закачливо. — Ще се върнете веднага.