Джаклин Брискин
Хроника на страстта (175)

8

Една топла сутрин през октомври новият шофьор откара Лайа и Кингдън на пристанището на Лос Анджелис. Репортерите чакаха на кей 22, където беше акостирал корабът. Кингдън и Лайа се спряха на палубата.

— Госпожо, защо заминавате за Париж?

— Имам предложение за филм — отговори Лайа.

— Кой е продуцентът?

— Ще ви кажа, ако реша да приема ролята. — Усмихна им се по южняшки. — Много по-предизвикателна е от всички, които някога съм играла.

— Капитан Ванс, вие заминавате ли?

— Аз съм зает човек, за Бога.

— Вие току-що завършихте последния си…

— И следващата седмица започвам нов филм, казва се „Победители отвъд синьото“.

Една репортерка подхвърли:

— Но едно пътешествие през Панамския канал би бил чудесен втори меден месец.

— Така казват — отвърна Кингдън.

— Значи ли, че всичко е все така прекрасно?

— Все същите влюбени папагалчета сме — продължи Кингдън. — А сега бихте ли ни извинили?

Двойката изчезна от погледа им.

Каютата на Лайа беше украсена с огромни кошници с лилии. На нито една нямаше визитна картичка. Всичките бяха от Кингдън.

— Ако нещо ти е нужно, обади ми се — поръча той.

— Благодаря, скъпи.

— Помниш името на човека в Акапулко, нали? — попита я той и извади бутилка шампанско от една кошница с цветя.

— Сеньор Антойа — отговори тя и влезе в банята да донесе чаши.

Кингдън отвори бутилката и наля.

— Приятно плаване — вдигна наздравица той.

— Скъпи, ни най-малко не се безпокой за сеньор Антойа.

— За теб се притеснявам — отпи той. — Лайа, ако се нуждаеш от нещо, не забравяй, че винаги сме били приятели.

— Ти вече ми даде повече, отколкото поисках. Защо правиш всичко това за мен?

— По дяволите, ако знам.

— Трудно е да те разбере човек. Затова успяваш да се справиш с всичко.

— Ако се нуждаеш от нещо, Лайа, само кажи.

— Сигурна съм, че ще си намеря работа във Франция — механично и весело отговори.

— Сигурно — излъга той. Знаеше, че никъде по света нямаше да й разрешат да се снима във филм.

— Смятам, че няма да обръщат внимание на тази „Книга на обречените“ — подхвърли тя. — Луди са по американците.

„Съзнава ли, че наказанието й е доживотна присъда? Надали.“ Целуна я по бузата.

— Пази се, Лайа — поръча й той.

— Господинчо, по-скоро ти може да си имаш неприятности, отколкото аз.