Джаклин Брискин
Хроника на страстта (163)

3

След като жените излязоха, Бъд направи знак на прислугата да напусне. Петимата мъже Ван Влайът се събраха в единия край на масата. Бъд предложи пури.

— Какво стана? — се обърна Бъд към Кингдън.

— Обичайното — отговори Кингдън. — Обсипаха ни с лайна и ни изпратиха вкъщи.

Том и Ле Рой се изчервиха при думите на Кингдън. Двамата братя си приличаха като близнаци що се отнасяше до притеснението, което изпитваха. Пристигнали наскоро в Лос Анджелис, те споделяха хорското мнение, че Холивуд бе заразен като рака и че хората на киното са сексуално разюздани, измет и шарлатани. Не бяха много сигурни къде да сложат Кингдън. В Бейкърсфийлд бяха далеч от по-големия си брат и всичко около него и сега желаеха пак да останат настрани от него и връзката му със случая Фултън. Никога дори не го бяха споменавали един пред друг, но бяха доволни, че Кингдън не използваше фамилното име. Все пак бяха почтени млади хора и предложиха на своя по-голям брат помощта си.

— Какво искаш да кажеш, Кингдън? — попита 3-те В и си взе пура.

— Лайа е водила дневник. Полицията току-що го е намерила в дома на Фултън. Не зная много, полицията не показва придобитото доказателство. Мога обаче да предложа съпругата ми за наградата Пулицър за художествена литература. Смятам, че най-старата лъжа на света е, когато една жена каже на любовника си, че е чудесен. Тоя нещастен перверзен тип трябва да е потръпвал от удоволствие, когато е чел, че е „царят на нощите, изпълнени с екстаз“! За съжаление Лайа не пише за радостите на плътта. Пише за голямото отвъд нея. По-скоро би предпочела да е мъртва, отколкото да се раздели с царя. Последно е писала на 2 май: „Не мога да понеса мисълта, че Дейвид може да промени плановете ни. Дейвид, любими мой, скъпи мой! Толкова много го обичам! Животът ми ще бъде като пустиня без него. По-добре двамата да бъдем там, откъдето никой не се връща!“ — Кингдън смени тона и сниши глас. — По дяволите. Тя е скапана писателка и малка глупачка. Пазела е дневника само за да го види Фултън. Но полицията мисли, че думите са полети с кръв.

— Ще бъде ли обвинена? — попита Бъд и остави чашата си.

— Адвокатите смятат, че наличието на дневника е достатъчно доказателство, така че може би ще я подведат под отговорност.

— Съжалявам — вметна 3-те В безпомощно.

— Кой е нейният адвокат? — попита Бъд и наля още бренди на Кингдън. — Можете ли да вземете Дароу?

— Успях да убедя Джулиъс Редпат.

— Редпат. Да. Добър е като Дароу. И не е така претенциозен.

— В този случай няма нужда от претенциозност.

— Как се справяш с парите? — попита Бъд.

— Чичо, ти си роднина с един известен…

— Не се засягай, Чарли — прекъсна го Бъд. — Зная каква е тарифата на Редпат.

— Не ми е нужна помощ, чичо — отговори Кингдън. — Съжалявам. Римини ми дава заеми колкото са ми необходими.

— Досега клиент на Редпат не е загубил дело. Освен това има много други забъркани в този случай. Той ще се възползва достатъчно от това, за да запази Лайа чиста.

— Тя ли го е убила? — попита 3-те В.

При този въпрос брат му и тримата му синове го погледнаха изненадани. Въпросът за вина и невинност не бяха част от дискусията.

— Ех, братле, не си се променил много. Ще я измъкнем от тази бъркотия — усмихнато отговори Бъд.

— Не е — поясни Кингдън. — Татко, познаваш Лайа. Тя не е способна да извърши убийство.

— Всеки може — тихо отвърна 3-те В. Въпросително погледна Бъд. — Къде е тоалетната?

— Втората врата вляво — упъти го Бъд.