Джаклин Брискин
Хроника на страстта (159)

8

Колата следваше пътя през добре поддържаните градини. Когато се показа голямата къща с керемидения покрив, Бъд се усмихна и възкликна:

— Няма нищо по-хубаво от това да си у дома.

— Дано винаги да е така спретнат — добави Амели.

— Не ми харесва, че Теса не дойде на гарата — намръщи се Бъд.

— Хосе обясни, че се възстановя след треска. Престани да бъдеш нетърпелив. Само след минута ще я видиш.

— Мислиш ли, че има нещо общо с тая бъркотия около съпругата на Кингдън?

Бъд й задаваше тоя въпрос под най-различна форма по пътя към Лос Анджелис. Веднага, щом като чуха за убийството на Фултън и връзката на Кингдън с него, решиха да се върнат вкъщи. Не бе лесно за дванадесет дни да се върнат от Кан до Лос Анджелис. Бъд трябваше да го постигне с цената на много усилия, мила усмивка и всякакви други престижни средства.

Както бе предсказал Римини, по случая се пишеше. Вестниците се изкупуваха бързо. Освен подозрението за неизвестен убиец имаше и допълнителни любопитни неща. Естествено снимките не можеха да се възпроизведат, но жълтата преса намекваше за позите, които актрисите — сред тях Филис Ленард, Лилиан Пейдж, Никол Уейн и Лайа Бел — бяха заемали пред камерата, точно каквито бяха и инсинуациите за „неестествените пороци“ на Фултън. Полицията бе намерила вещи на жените, които режисьорът е обличал. Някои от тях можеха да се разпознаят и идентифицират по инициали или по избродираната една-единствена лилия. За непросветените читатели се поясняваше, че лилията е търговската марка на Лайа Бел, съпруга на известния филмов авиатор капитан Кингдън Ванс.

Във влака и пет дни в колата Ван Влайътови купуваха вестници на всяка гара и изчетоха всичко, което пишеше за бельото на Лайа Бел и за съпруга, който неотлъчно стоеше до нея.

— Теса е получила треска.

— Не се е разболявала, откакто се върна от Франция.

— Престани да се притесняваш. Ето я и нея.

Теса, облечена в синя ленена рокля с къси ръкави, ги чакаше пред вратата. Бъд се наведе и отвори вратата на ролса, преди да е спрял напълно. Закрачи с широко отворени ръце.

— Татко — извика Теса, като го прегърна.

— Липсваше ми — каза той и я целуна по бузата.

— И ти на мен.

— Ще останеш ли да нощуваш? — попита я той.

— Аз… татко, давам къщата под наем и… се местя обратно тук.

— Сигурно ли е?

Теса кимна.

— Чудесно.

Амели, която по природа бе по-сдържана от Бъд, поздрави дъщеря си и я взе в прегръдките си само веднъж — малката, нежна Амели целуна високата тъмна Теса, след това взе ръцете на дъщеря си в своите и се отдръпна назад. Двете жени се гледаха изпитателно. Бяха много по-близки от повечето майки и дъщери. Радост огря кафявите очи на едната и сините на другата.

— Как си? — попита Амели, повдигнала вежди.

— Днес температурата ми спадна — отговори Теса и неочаквано се изчерви. — Имам гостенин — каза тя, като стигнаха до остъкления вход.

Висока мъжка фигура стана от едно от креслата около фонтана насред вътрешния двор.

— Добре дошъл, чичо Бъд, добре дошла, лельо Амели — поздрави ги Кингдън.