Джаклин Брискин
Хроника на страстта (150)

9

Върна се вкъщи около десет следващата сутрин. Когато затръшна вратата, Лайа излезе от библиотеката.

— Кингдън — каза тя, — трябва да говоря с теб.

— Давай — отговори той.

Тя затвори вратата с ръка на тежката бронзова топка.

— Ще трябва да почакаш малко. Разговорът е… Нека да завършим урока с господин Хорти. Почакай ме в моята стая.

Той не възрази. Бавно се качи по стълбите, като си мислеше колко типична бе реакцията на Лайа. Явно беше нетърпелива, но предпочиташе най-напред да приключи с урока си, отколкото да поведе разговора сега. „Горката“ — помисли той. Искаше му се да й даде онова, което караше неговата, а не нейната сянка да оживява на екрана.

Петнадесет минути по-късно чу токчетата й по стълбите. Влезе в стаята и остана за миг до вратата. Отново бе започнала да ползва ярко червило. Затвори вратата и отиде до тоалетката си, облегна се с едната си ръка с гръб към тройното огледало. Раменете й бяха леко прегърбени, отпред бе плоска, позата бе същата, която заемаха моделите от списанието „Венити Феър“^[1].

Както и да се бе подготвила да изиграе сценката, в безцветните й очи се четеше безпокойство.

— Кингдън, нашият брак винаги е притежавал някакво достойнство — започна тя. — Никога не сме правили сцени. Уважавали сме се взаимно.

Гледаше го очаквателно. Искаше й се той да подмине първите месеци на брака им, когато непрекъснато бе страдал от постоянните й действия, разрушаващи доверието, което той се бе старал да изгради между тях. Тя искаше той да мисли само за безинтересното приятелство, което поддържаха през последните години. „Добре — каза си той. — Ще играем така, както тя иска.“

Мълчеше.

Тя продължи:

— Ти си имаш самолетите. Винаги съм приемала факта, че те значат много за теб, не можеш да го отречеш. Никога не съм ти се сърдила за това увлечение.

Чудеше се какво има предвид. Изстина. „Сигурно знае за Теса“ — помисли си той.

Чакаше неговия отговор и той каза:

— Логиката ти е желязна.

— И ти уважаваше кариерата ми. Помагаше ми и аз оценявам това, но сега ми се предоставя страхотна възможност.

Той си отдъхна.

— Лайа, това е прекрасно. Къде? Как? Какво?

— Дейвид Манли Фултън ще прави филм за Павлова.

— А, ето защо ти трябваше балет. — Той се усмихна. Радваше се истински.

Лицето й остана сериозно.

— Работата с господин Хорти ме накара да разбера какви са грешките, които съм направила в кариерата си. Просто не й се бях отдала изцяло. — Отиде до прозореца, дръпна завесата и без да вижда нещо, се загледа навън. — Кингдън, боли ме, че мисля така, но ние сме достатъчно близки, скъпи, за да мога да ти кажа истината. Бракът ме изцежда. Имам нужда от повече време. Много мислих и отговорът е един. Развод.

— Развод? — отекна гласът му.

— Знам, че сме женени в църква — каза тя и въздъхна. — Но разговарях с разни хора. Знаеш ли какво ми каза отец Макаду? Щом никой от нас не е пожелал деца, бракът ни не е истински.

Над окото му запулсира мускул. Мислеше за Теса.

— О, бедният Кингдън. Изглеждаш зле. Но това е истината, нали. И двамата не желаехме да имаме семейство.

— Никога не сме говорили за това.

— Точно така! Но никой от нас не прояви никакъв интерес към раждането на едно дете. Кингдън, в това няма лично отношение. За нищо на света не бих искала да те нараня. Но аз трябва да направя този филм, чувствайки сърцето и ума си свободни. — Замълча за малко. — А ти може би това ще е най-добре за теб. Пак започна да пиеш. Трябва да се справиш с този проблем, а аз не можах да ти помогна. Може би далеч от мен ще имаш време, за да успееш.

— „Умиращият лебед“, това ли е заглавието?

— Откъде знаеш?

— Окултни способности — отговори Кингдън. — Спокойно, Лайа. Продължавай да учиш балет.

— Скъпи, знаех, че ще ме разбереш! Дейвид Фултън иска да започнем веднага. Притеснявах се къде ще живееш.

— Не се притеснявай повече — отговори й той. — Теса има къща.

— Теса? — Лайа се обърна изненадана. — Твоята братовчедка?

— Живее в една от малките къщи южно от хотела.

— Ти се виждаш с нея?

— Понякога отскачам да я видя.

— О, разбира се. — В бледите й очи проблеснаха опасни искри.

— Лайа, всичко беше свършило. Спяхме под един покрив, но знаеш, че между нас всичко е свършено.

— Благодаря, капитан Ванс.

— Не започвай да хвърляш. Аз съм този, който е прегрешил.

— Баща й знае ли? Майка й? Великият херцог и великата херцогиня на Лос Анджелис ще бъдат във възторг от теб!

— Замълчи, нали ти дадох свобода? — тръгна към вратата.

— О, колко щедро от твоя страна! Ти и тази тъпа крава, твоята братовчедка. Дори не предполагах, че може да има връзка с някого, толкова е надута и велика. Може би не е такава? Може би това те е привлякло? С нея нямаш нужда да се преструваш на велик любовник, който идва от небето!

Вулгарните думи на Лайа винаги го нараняваха. Но защо се бе ядосала? Нали й беше дал това, което искаше? Посегна към дръжката на вратата.

— Много добре! Върви да я ближеш!

— Млъкни! — изкрещя Кингдън. — Остави я на мира!

— Защо? Кингдън, скъпи, вие — ти и тя — в църквата, та това е грях!

Кингдън я зашлеви. Тя вдигна ръка към бузата си.

— Ще платиш за това — изсъска тя. — О, как само ще платиш!

— Можеш да вземеш каквото щеш — отговори той дрезгаво. — Никога не съм искал да имам всичко това.