Джаклин Брискин
Хроника на страстта (148)

7

Когато Римини пристигна, той седеше във всекидневната, облечен с халата си, и с треперещи ръце държеше кафето си. Римини застана с набитите си крака пред него, стъпил върху персийския килим.

— Да знаеш, ще те вържа на верижка, Кингдън. Много филми си забавил. Но сега не са само парите, нито това, че караш екипа да играе мексикански покер, докато ти се веселиш. Сега се намеси банката. Те са в Ню Йорк, където е студено. Чули са за пиянствата ти и за това, че летиш когато и накъдето си искаш. На тях им е студено и те треперят.

— Филмите на Кингдън винаги са носили пари и ти го знаеш — намеси се Лайа, вярна съпруга на филмова звезда.

— Казах ти, Лайа, този път не съм аз, а онези студени банкери от Ню Йорк. Обадиха ми се по телефона. Искаш ли да знаеш какво казаха? Споменаха Олив Томас.

Олив Томас бе филмова звезда и още двадесетгодишен имаше всичко: красота, известност, щастлив брак с малката сестра на Мери Пикфорд Джак. Всичко, но през септември я погуби хероинът. Самоубийството й бе във всички вестници.

Римини погледна Кингдън, после Лайа.

— Господин Римини, Кингдън не взима опиати.

— Това не е причина да се радваме. Пиянството също е противозаконно.

Кингдън, който не бе казал нито дума, се бе втренчил в чашата с кафето и си мислеше за лицето на Теса.

На другия ден Текс го закара в Тихуана. Над малкото мръсно градче се бяха скупчили облаци и вместо да останат още само три дни, останаха седем. Теса не му се обади. Всяка нощ в леглото си под иконата на Иисус той лежеше и пиеше — тук поне не беше забранено, — докато заспеше.

През тези седем дни се подчиняваше на всяка заповед, издадена от Римини.