Джаклин Брискин
Хроника на страстта (147)

6

През април Римини Продакшън започна нов филм. Трябваше да отидат за снимките в Тихуана. Теса му липсваше повече, отколкото си бе представял, че е възможно.

На петата сутрин се погледна в огледалото. Оттам го гледаше лице на непознат човек — продълговато, с тъмни кухини там, където трябваше да бъдат очите. Разсъждавайки, че не бе спирал да снима месеци наред, той се качи на един от самолетите на компанията.

Пристигна у Теса към един часа. Отвори вратата и извика:

— Теса?

Никой на отговори. След като прислужницата почистеше, се оттегляше в стаята си. Не вдигаше телефона, нито отваряше вратата, защото не чуваше звънеца. Кингдън се разходи из мълчаливите студени стаи. Вероятно този ден Теса обядваше с майка си. Той рядко влизаше в кабинета й, но там най-добре можеше да усети присъствието й. Седна на кожения диван да чака. Видя страница от книгата й. Тя никога не бе му чела и сега имаше чувството, че я шпионира. Зачете:

„… от седемте деца, за които Ана отговаряше, имаше едно, което никой не обичаше, но то бе нейна любимка. Дяволче с лош характер и лъскава кестенява коса, със странното кокетното име Мими. Мими беше на четири години, но от устата й се чуваха такива псувни, които двадесет и пет годишната Ана никога не бе чувала. Седемте деца спяха в широк коридор. Само един параван разделяше леглото на Ана от техните, но тя нито веднъж не почувства нужда да бъде сама. Почти всяка нощ се събуждаше, за да види Мими изправена до леглото й. Сменяше мокрите й дрехи и въпреки строгите правила на сиропиталището взимаше детето в леглото при себе си, прегръщайки слабичкото дете, докато се стоплеше и му се приспеше. Самият допир до детето правеше Ана неизмеримо щастлива. Мислеше за Рупърт и си представяше, че това е тяхното дете. Ти си наше дете — мислеше си Ана, — и аз те обичам, защото…“

Изречението бе недовършено.

Кингдън препрочете страницата. Лицето му бе замислено. После се приближи до дългата маса, която й служеше за бюро, и разгледа папките — глава първа, втора и така до шестнадесета.

Все още четеше, когато чу вратата да се отваря.

Сигурно е познала колата на Текс, която бе взел от летището Зефир. Той беше единственият човек, когото бяха канили тук.

— Текс? — извика тя.

— Аз съм — отговори Кингдън.

Тя се приближи до тясната стъклена врата. Погледна към него и към папките. След дълга пауза каза:

— Мислех, че си в Тихуана.

— Трябваше да съм там — отговори той. — Взех един от самолетите и дойдох.

— Обядвахме в клуба. Искаш ли да ти приготвя нещо?

— Не, благодаря. — Той вдигна една от папките. — Глава дванадесета.

Тя се изчерви.

— Сърдиш ли ми се?

Не отговори.

— Добре е написано. Много добре. Учуден съм. След „Авиаторът“ темата е абсолютно различна. Ана си ти, нали?

— Донякъде — промърмори тя.

— Как завършва книгата? Тя ще задържи ли бебето?

Теса прехапа устни.

— Да.

— Значи си бременна?

— Не… не съм сигурна, закъснява.

Изведнъж усети, че е потънал в пот.

— Разбрахме се, че ти ще имаш грижата това да не се случи. — Повиши глас. — Направила си го нарочно!

— Не е вярно.

Той пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Студиото има едно място, където ходят актрисите, когато имат такива неприятности.

— Аз нямам такива неприятности.

— Тогава какво е закъсняло?

— Нямам неприятности — повтори тя упорито. „Възнамерява да го роди — помисли си той. Обзе го ужас. Потта изстина по тялото му. — Не, няма да разреша това да стане. Не. Никога. Ще трябва да го махне.“

— Знам, че няма да напуснеш Лайа — измърмори тя.

— Това е първата разумна мисъл, която чувам. Така, сега да видим как стоят нещата.

— Кингдън, моля те.

— Какво ме молиш? — Той се пресегна, взе лист и молив и почна да пише. — Доктор Кенет Грийн, Санаториум Грийн, Аркадия, телефон двеста тридесет и две. Добър е. Няма да се разбере. Лайа го е използвала.

— Операцията не противоречи ли на твоите разбирания? — Гласът на Теса бе нисък и той едва я чу от шума, който бучеше в ушите му.

— Не вярвам на нищо друго, освен на това — той посочи листа.

— Не мога…

— Братовчедке, нищо не може да се направи. Ще те закарам и ще платя сметката. Само трябва да си договориш час. — Жестокостта, с която говореше, увеличи ужаса й.

— Не искам — прошепна тя.

— Какъв друг избор имаш? Когато се разберете, ще дойда да те взема. Обади ми се, щом всичко е уредено.

Мъката, изписана по лицето й, бе толкова голяма, че той не можеше да се доближи до нея. Мина през вратата към двора и изтича зад къщата при колата. Профуча по тихата улица надолу. Отвращението от самия себе си и от положението го изгаряше като пламъците на падналия му самолет. Спомни си, когато майка му залепи ръката му върху печката, когато го би с камшика, разбирайки, че бе спал с курва. „Господи, какво умно копеле си ти. Разреши ми да обикна братовчедка ми, за да могат плодовете на нашата любов неизбежно да са безчестни към мен.“ Господи, как се мразеше, как мразеше Теса.

— Няма да се доближавам до нея — каза той на глас, — докато не ми каже, че си е уредила среща с доктор Грийн.

Удари колата на Текс в стената на Игълс Руст. Разтършува в шкафчето за напитките и намери три бутилки убийствено сладък кубински ром. Лайа го откри върху масажната маса в банята в безсъзнание.