Джаклин Брискин
Хроника на страстта (144)

3

Бъд остро се противопостави на желанието на Теса да си купи къща. Тя бе наследила известна сума от Хендрик и нямаше причина да търси съвета му. И въпреки това го направи.

— Моля те, татко, ела да погледнеш — каза тя. Това означаваше, че го обича, че не иска да го наскърби, че е забравила ужасната нощ в крайградската къща. Ето защо възраженията му останаха нечути, докато отиваха с колата на запад, към булевард Сънсет.

Пристигнаха в Бевърли Хилс. Тук живееха повече от богатите филмови звезди. Тук бе домът и на Лайа Бел и Кингдън Ванс. Бъд не знаеше дали Теса го бе виждала.

Паркира пред къщата.

— Много е малка.

— Стига ми.

— Но на тази пресечка няма други къщи.

— Писателите обичат тишината — каза тя и се изчерви. Беше много красива и много упорита.

Влязоха в празните, все още с мирис на боя стаи. Столовата бе свързана с дневната чрез свод. Имаше малък хол и две спални, разделени от баня. Зад гаража се виждаха стаята за прислугата и пералнята. Тя го поведе по няколко стъпала надолу в малка стая, където подът бе покрит с плочи.

— А тук ще работя.

— Винаги съм знаел, че ще ни напуснеш — каза той тъжно. — Но си мислех, че ще бъде след женитбата ти.

— Ще идвам вкъщи за вечеря винаги когато и ти си там.

— Теса, аз не знам особено много неща за майка ти и за теб. Опитвал съм се да науча, но не успявам. — Той се огледа. — Не бива да живееш в такава дупка — избухна той.

— Татко, нямаше ме три години.

— За Бога, защо не се омъжиш за някой от мъжете, дето се навъртат около теб? Ще ти построя подходящ дом, място, където да създадеш семейство. Теса, ти си единственото ми дете. Искаме да имаме внуци.

Тя въздъхна.

— Не съм от жените, които искат да се омъжат.

— А каква си? Не би могла да бъдеш и от онези жени, които гонят кариера. — Не можеше да контролира гласа си. — Ти обичаш децата.

Тя обърна глава, но той успя да види скръбта й. Реагира, като че ли някой я бе ударил. Той се чудеше дали решението й да не се омъжи има нещо общо с дивото уязвимо момче, пилота на 3-те В. „Смешно е — каза си той. — Всичко е свършило. Тя го е забравила.“ И все пак несъзнателно си спомни двата случая, когато бе попадал в ада. И не бе забравил Амели.

— Хайде, покажи ми водопровода. Мъжът трябва най-напред него да провери в една къща.