Джаклин Брискин
Хроника на страстта (143)

2

В чантата имаше две бутилки шампанско, които той предварително бе сложил в самолета. Тапите изхвърчаха с гръм от топлото, разпенено вино.

Кингдън набързо глътна две чаши. Управителят на хотела бе възбудил у него идеи, за които бе предпочитал да не мисли. „Само платоническо приятелство“ — повтаряше си непрекъснато. Всяко влизане на келнера с количката с храна го вбесяваше. Нейното мълчание го вбесяваше. Когато си наля и последното вино от втората бутилка, отбеляза:

— Не си проговорила нито дума вече повече от петнадесет минути.

— Същото се отнася и за теб.

— Това копеле с мръсното си подсъзнание. Защо ме спря, когато исках да му извия врата?

— Трябва да заключим вратата.

Той я погледна изненадан. Изчервена, тя взе чашата с кафето.

— Прекрасно — отговори той. — Само за един ден успя да се научиш да говориш като хотелски сводник.

— Беше ужасен, но прав. Мислих за това цяла седмица. — Имаше ясен глас, но сега едва се чуваше. — Цяла седмица ти толкова внимаваше да не се доближиш до мен. Защо, Кингдън?

Отговорът, който бе готов да й даде, представляваше затворен кръг. Обичаше я от самото начало, но не се налагаше да се бори с любовта си до момента, в който я видя изправена до прозореца на спалнята й. Преди това импотентността вследствие на инцидента бе уталожвала любовта му. От онзи облачен следобед обаче той копнееше за плътта, която му бе забранена. „Господи, какво толкова грешно има в едно просто действие? Желая я. Защо да не мога да я имам?“

Тази мисъл затваряше кръга. Без да пита, знаеше, че все още е девствена. Знаеше също така, че ако той, жененият мъж, я обладаеше, нямаше да бъде честно по отношение и на нея, и на неговата любов.

— Каза, че си имал други момичета.

— Много, но съм женен.

— Знам. Именно заради Лайа не исках да те виждам.

— Тя би благословила леглото, на което ще легнем. С нея сме женени за цял живот. Тя е католичка, оженихме се в черква. Но освен това няма нищо друго. — Той замълча. — Някой ден ще се омъжиш.

Тя поклати глава.

— Няма да се омъжвам.

— Недей да ставаш глупава. Дължиш това на „Паловерде Ойл“.

— Нещо ми има. Иначе щях отдавна да съм се омъжила. Имаше мъже, както казваш, щастливи да се докопат до „Паловерде Ойл“. Някои от тях може би дори са ме харесвали.

— Трябва да направиш нещо за тази твоя гордост.

— Исках да имам семейство, да имам деца, неща, които другите жени имат, и можех да ги имам. Но не можех да се омъжа за никой от тези мъже. Имаше нещо по-дълбоко от факта, че не ги обичах. Не се чувствах добре с тях. — Тя го погледна право в очите. — С теб мога да разговарям, да споря, да не се ядосвам, когато избухнеш. Защо? Не би трябвало да е така. Ти си много по-сложен като характер от другите, по-хубав, по-напорист.

— О, излишно се изхвърляш.

— Ти ме привличаш, защото сме от едно семейство. Начинът, по който съм израснала, ми създава трудности с други хора. Чувствам се свободно само със семейството си. Ти си част от мен. — Тя бутна назад стола си и стана. — Ако не си ти, няма да бъде никой друг.

— Искам да ти възразя умно — започна той, — но не мога да се сетя какво да кажа, Теса.

Докато я целуваше, ръцете й обхванаха плътно кръста му. Опитвайки се да се порицае, той се питаше как бе стигнал дотам, че един управител на хотел да му се подиграва. И въпреки всичко не виждаше нищо лошо в това, което правеше. Напротив, изпитваше благодарност, че поне веднъж в живота му тялото, което притискаше до себе си, не бе анонимно. Някъде отвън изпищя дете.

Дланите й се движеха плътно около кръста му, дъхът й имаше мирис на шампанско и кафе, високото й елегантно тяло трепереше. Той обхвана гърдите й с ръце и почувства лудите удари на сърцето й.

Обзе го изгаряща лудост.

— Чакай! — заповяда й той дрезгаво, като че ли тя възнамеряваше да си тръгне. Отиде до вратата и заключи.

В спалнята прозорецът бе отворен и влажните от морския въздух бели пердета се бяха издули навътре.

Отхвърли завивките и заедно паднаха върху леглото. Искаше му се да я съблече бавно, но усети, че се бори с копчетата на блузата й, полата й, с коприненото бельо. Искаше да свали всичките й дрехи, за да се наслади на допира на гърдите й до голото си тяло. Но вместо това захвърли панталоните си и остана по бельо.

Никаква скромност. Не само Лайа се впечатляваше от белега му. Много жени се стряскаха от обезобразеното му бедро.

Изстена грубо и проникна в нея. Преодоля бариерата и повече не помисли за това, обладавайки дълго желания рай на тялото й. Тя се надигна, за да го посрещне, като извика леко, а ръцете й го притиснаха. Той изгуби контрол над себе си, проникваше все по-дълбоко. Съединяваше се с нея с грубовата бързина, като че ли Теса бе първата жена в живота му, и свърши с няколко стона.

Остана плътно притиснат към нея, усещайки как сърцето му се успокоява и потта му изсъхва. Беше скрил лицето си в извивката на врата й. Започна да гали косата й, изпитвайки съжаление, че не бе дълга, като преди.

Навън детето продължаваше да пищи. Стана да затвори прозореца, дръпна щорите и се обърна към нея в затъмнената стая. Лежеше на леглото с ръце покрай тялото, само единият й крак бе леко повдигнат. Очевидно не се притесняваше от изпитателния му поглед. Но когато погледна към чаршафа, тя разбра какво бе видял — петното кръв. Загърби го и дръпна завивката, за да го закрие.

— Това ще им даде повод да говорят — каза той. — Не се притеснявай. Сигурно е добър знак, защото никога преди това не съм го виждал.

Наблюдаваше го как сваля връзката си, разкопчава ризата и долната фланелка. Приседна на края на леглото, за да свали чорапите си. Тялото му бе съвършено. Беше висок, с дълги крака, широк в раменете, с тесен ханш и тънка талия. Бавно свали долните си гащета. Белегът се очерта накъдрен около бедрото с червения цвят на варен рак.

Изтегна се на леглото до нея. Тя лекичко докосна белега. За Кингдън бе невероятно, че някой би могъл да докосва раната му с любов. Тя се надигна, целуна го и пак се отпусна назад.

— Боли ли те? — попита тя.

Прегърна я с уста върху нейната. Ръцете й се движеха по гладките мускули на раменете и гърба му.

Този път я облада нежно, с наслада. Беше имал жени, обучени да възбуждат, но никога не бе изпитвал такова щастие.

— Ще трябва да намеря място, където да се срещаме — каза той.

— Не трябва.

— Какво искаш да кажеш? Този управител не е единствен сред цялата паплач. Нямам намерение да те вкарвам по хотелите.

— Ще си взема къща.

— Ще напуснеш родителите си?

— Те са свикнали. Нали бях във Франция три години. — Тя го целуна под брадичката. — Кингдън, няма да им казвам за нас.

— След като веднъж си изпати — отбеляза той саркастично.

— Двамата с баща ми не можете да се разберете — каза тя. — Не обичам да имам тайни, но…

— Няма да купуваш никаква къща — продължи той. — Чела си във вестниците и разните филмови списания за моя прекрасен брак. Не знаеш ли, че брачното щастие не се постига без усилия? В договора ми пише, че двамата с Лайа трябва да се появяваме тук и там, където Римини Продакшън счете за необходимо. Сега още не съм почнал нов филм и имам време. Но обикновено снимам до пет-шест часа, после трябва да бъда някъде. Не мога да те оставя да получаваш трохите от всичко това.

— Това е моят живот — отсече тя твърдо.

Той почука с кокалчетата на пръстите главата й.

— Истинска твърда Ван Влайътова глава. — Засмяха се, защото това беше семейна шега.

— Ще работя върху романа си. Ще се виждам с майка си и баща си. Ще живея както обикновено. — Докосна страната му. — Престани да се чувстваш виновен. Помисли колко съм щастлива.

— Ти си смешно момиче — каза той. — Срамежливо, тихо. И все пак си най-спокойният, ведър човек, когото съм срещал. — Целуна бенката между гърдите й. — Какво ти става? Защо просто си лежиш тук? Хайде, ставай да намериш нашата къща.