Джаклин Брискин
Хроника на страстта (141)

6

Теса чакаше пред сградата. Беше свалила гюрука на колата и вятърът развяваше косата й.

Кингдън паркира новата си кола зад нея.

— Защо отказа?

— Ами… знаеш — тя притеснено махна с ръка.

— Наистина ли? Честно казано, страшно ме изненада.

— С Лайа сте женени.

— Отношенията ни са точно такива, каквито бяха и преди един час — отговори той. — Защо си тук?

— Бях решила да не се виждам с теб.

— Смешно. И аз бях взел такова решение. — Хвърли фаса на земята и го стъпка. — Мислиш ли, че ако някой ни чуе, би разбрал нещо от разговора ни?

— Не — отговори тя, — но не виждам никой наоколо.

Той се усмихна.

— Хайде, ела.

Внимаваше да не я хване за ръката. Пред хангара механикът загряваше новия „Къртис Ориоул“. Кингдън го огледа с критично задоволство.

— Твой ли е? — Теса се надвикваше с шума.

— Съвсем нов. Впечатляващ е, нали? Искаш ли да направим кръгче?

Тя кимна.

На изток лежеше градът, заобиколен от зеленина. Пътищата водеха до градчета и предградия, потънали в ярка зеленина — Холивуд, Сотел, Ла Балона, Бевърли Хилс, Санта Моника — селища с различни имена, калифорнийски, индиански, американски. Вероятно защото Теса седеше до него, Кингдън се чудеше къде ли са били границите на Паловерде. Той рядко мислеше за Паловерде, защото чичо му си бе присвоил ранчото и името.

— Паловерде — изкрещя Теса. Думата, отнесена от вятъра, го стресна. „Как е прочела мислите ми?“ Тя размаха ръка, обхващайки града, фермите и празното пространство до планинската верига.

„Няма да е трудно да запазим отношенията си такива, платонически, като между братовчеди“ — помисли си той.

Няколко сутрини подред летяха със самолета. Той не я докосна дори когато й обясняваше какво се прави със скоростите и педалите. Тя се опита да вдигне машината, но не успя. Решиха, че е родена само за пътник.

В петък сутринта той предложи:

— Хайде да отидем до Сан Диего и да обядваме там.

Тя се поколеба.

— Чувствам се задължен. Този път аз плащам.