Джаклин Брискин
Хроника на страстта (137)

2

Кингдън пристигна на партито пиян, но не дотолкова, че да залита или да се заяжда, въпреки че можеше да бъде и такъв. Тази вечер беше приятно замаян, защото празнуваше завършването на снимките. След като се бе снимал в „Авиаторът“, беше играл в още шестнадесет филма и докато жестикулираше и позираше пред камерата, той непрекъснато предаваше самия себе си, защото неизменно играеше ролята на авиатор. Освен в моментите, в които беше в небето, далече от камерата, през цялото останало време мразеше Кингдън Ванс, филмовата звезда. Когато вратата на ярко осветената къща се бе отворила пред него, той се радваше, че е приключил с работата и сутринта щеше да се наспи като хората. Изпитваше същото чувство на облекчение, както щом свършеше училище и предстоеше лятната ваканция.

Лайа се изсмя рязко и високо и подаде на иконома новата си бяла хермелинова наметка. Беше преследвала кариерата си с абсолютно посвещение, но не бе получила никаква отплата за това. Няколкото й участия се дължаха на Кингдън, който й бе издействал роли в негови филми. Камерата бе все така жестока към нея, но Лайа отказваше да го приеме. Като съпруга на Кингдън се ползваше с уважението и материалните изгоди на положението му като звезда. Макар той искрено да я уверяваше, че сама си ги е спечелила, тя страдаше и потулваше разочарованието си с пудра и червило. Хвана Кингдън за ръкава.

— Скъпи, внимавай. Само едно питие — и се запъти към терасата.

— Къде отиваш? — попита я той.

— Просто ще се позавъртя наоколо — отговори тя.

— О, кой е тук?

— Колкото ти знаеш, толкова и аз, нали току-що влязохме, не си ли спомняш?

— Вярно, но ти никога не го правиш, ако няма причина.

Извитите й изрисувани вежди се свъсиха.

— Намери си някое момиче, с което да разговаряш. И без туй вече не мога да ти хвана дирите. — Избликът на ревност бе престорен. Тя не му завиждаше за жените, завиждаше само на кариерата му. После се усмихна. — Арчър — извика тя, — ти наистина знаеш как да забавляваш гостите си. Партито ти е много стилно.

Домакинът им, дилър на „Крайслер“, се приближи към тях с широка усмивка, разкриваща големите му зъби. „Арчър продава автомобили, значи Лайа не търси него. Едно поне е сигурно. Вярна е на Холивуд.“

Изневерите на Лайа вече не го нараняваха. Както и тя казваше, той също се възползваше от този специфичен аспект на своята професия. Най-силната му връзка с Лайа от самото начало бе особеното им приятелство. Тя обичаше киното по същия всепоглъщащ начин, по който той обичаше авиацията. Никога не се преструваше, когато ставаше дума за стремежите й. В това отношение той беше внимателен към нея. Съжаляваше я, опитваше се да й помогне и правеше всичко за кариерата й. Опитваше се да й попречи да се прави на глупачка.

Двамата с Арчър тръгнаха към терасата. Кингдън отиде във всекидневната. Макар да се бе научил да ходи така, че накуцването му да не личи, болката оставаше и сега я усети остро, докато слизаше по стълбите. Снабдителят на Арчър беше добър, скочът бе истински. Един негър свиреше на пианото и Кингдън се облегна върху рояла.

Гостите го гледаха и се побутваха. Не харесваше тази част от славата си, но беше свикнал. Щеше да пийне още едно-две и нямаше дати забелязва.

На входа солиден господин помагаше на високо елегантно момиче да свали кадифената си наметка. Тъмносиният цвят на шифонената рокля бе по-мек от блясъка на роклите и герданите на останалите дами. За момент Кингдън се опули и не можа да повярва, че това бе тя. Едва можа да си поеме дъх.