Джаклин Брискин
Хроника на страстта (120)

9

Кингдън, Лайа и Теса наблюдаваха петимата каубои да препускат по хълма, за да се скрият зад декорите, изобразяващи църква. Вдигна се прахоляк. Римини, солидна фигура в ботуши, извади пистолет и стреля. Мъжете се появиха отново, като викаха и стреляха по пътя си към камиона, където бе монтирана камерата.

Римини режисираше сам каубойския си сериал.

Като не го намери в канцеларията му, Теса дойде тук, за да разбере какво мисли за „Авиаторът“. Кингдън бе тук просто защото бе свикнал да прекарва дните си с братовчедка си, а Лайа, облечена в нова рокля, бе дошла да се покаже пред Римини.

Ездачите слязоха от конете. Теса се приближи Римини.

— Успяхте ли да погледнете ръкописа?

— Добър сюжет — отговори той.

— Благодаря. — Усмихна се. — Значи да напиша сценария по него?

— Вече си загубила доста време да напишеш това.

— Нали казахте, че го харесвате?

— Това, че аз го харесвам, не значи, че някой ще хареса филм за войната. Напиши ми един исторически сценарий. Ако искаш, използвай кръстоносеца.

— Но за него няма да искам пари…

Той вече се бе отдалечил и не й обръщаше никакво внимание.

Теса чакаше. Не можеше да се откаже. Беше свързала „Авиаторът“ с Кингдън. Десетте страници текст бяха така жизненоважни за нея, както ръката й, както сърцето й.

Лайа се приближи до камиона, където бе разположена камерата и където бе застанал Римини.

— Здравейте, господин Римини. Изглежда, ще бъде хубав филм, с много действие и напрежение. — Играеше своята роля на южна красавица.

Римини се обърна към нея:

— Лайа, направи ми услуга. Кажи на приятелката си да се вразуми.

— Всички се вслушват във вас, господин Римини — отвърна Лайа и премигна срещу него.

Теса, Лайа и Кингдън си тръгнаха от виковете на каубоите и мълчаха, докато стигнат до барчето на Кауенга Пас, където имаше надпис: „Пиете на корем портокалов сок и плащате пет цента“.

— Подходът ти беше неправилен — отбеляза Лайа нетърпеливо и кимна на собственика да напълни чашата й отново.

— Съгласен съм с Лайа — обади се Кингдън. — Теса трябваше да го притисне и да спори с него, докато приеме.

— Не ставай смешен — отново се намеси Лайа. — Не знаеш ли, че в киното всичко се върши мълчаливо. Екранът е ням.

— Ще го запомня — каза Кингдън.

— Трябва да драматизираш нещата. — Лайа зае предизвикателна поза. — Когато ме интервюираха за продължението на „Нетърпимост“, носех черна перука, прозрачна блуза, специален гердан… и получих ролята.

— Мислиш, че Теса трябваше да разиграе битката при Марна, така ли?

Хубавичкото лице на Лайа се напрегна.

— Само тази част, която й е необходима. Летецът е свален зад вражеската линия. Самолетът се разбива в сградите? — Тя погледна към Теса. Теса кимна. — Мисля, че този момент грабва. Ще оживее ли пилотът или не? Публиката ще се изправи на нокти. Но Римини не може да го разбере по простата причина, че никога не е виждал самолет да пада.

— Мислех, че в Холивуд основната дума е въображение — рече Кингдън.

— Глупости — отговори Лайа. — Римини никога не се опитва да си представи нещо, първо трябва да го е видял.

— Но той не е виждал и истински каубои.

— Но е гледал такива филми.

— Значи трябва да му покажем битката?

 

— Не, трябва да види как се разбива самолета. Просто трябва да вземем камера, да намерим някой пилот, който прави акробатични номера. После той трябва да инсценира разбиване на самолета, например в някаква църква. Но това май ще струва скъпо?

— Не сте ли чували, че има война? — Лицето на Кингдън бе възмутено. — Самолетите се използват за обучение на въздушния корпус. Не знаете ли?

— Това, което знам, господине, е, че в Холивуд никой не прави това, което е възможно. — Лайа стисна малката си уста.

Теса видя решителността и й се възхити. „Май не е толкова глупава, колкото изглежда“ — помисли си тя.