Джаклин Брискин
Хроника на страстта (111)

Книга 3
Киното: 1917

„По-късно хората казваха, че киното дошло в Лос Анджелис, за да избяга от тръста Едисън. Не е вярно. Дойдохме тук заради слънцето. По онова време нямахме осветени павилиони, а тук слънцето грееше четиристотин дни в годината.“

Джакопо Римини

Паловерде стана Грийнуд.

На мястото, където незнайните предци на Ван Влайът бяха отдавали почит на плодородието на земята, на мястото на хасиендата сега се издигаше една от най-големите къщи в Южна Калифорния. Бъд можеше да се подсмива на прадедите си, наричайки ги неуспели скотовъдци, но по сърце си оставаше Гарсия. Грийнуд бе разкошен вариант на Паловерде. Червените керемиди на огромния по площ покрив бяха внесени от Тампико, Мексико, и бяха на около стотина години. Вътрешната мазилка, достатъчно груба, за да наподоби глинена тухла, бе ослепително бяла. За разлика от оригинала къщата имаше прозорци и от външната страна, а на втория етаж — красиви веранди с неправилна форми, които гледаха към терасирани градини, плувен басейн, тенискортове и тъмни загадъчни кипариси.

Както Паловерде, така и Лос Анджелис се бе променил.

В границите му сега живееха повече от 450 000 жители. Кипящото пристанище на града приютяваше големи кораби, включително танкерите на „Паловерде Ойл“, които пренасяха гориво през неотдавна отворения Панамски канал^[1] към Европа, разорена от войната. Градът се забавляваше в четиринадесет музикални клуба, осем немски певчески дружества, които скоро щяха да изчезнат, и повече от стотина зали, където се прожектираха новите филми. „Червените вагони“ на Хенри Хънтингтън, най-добрата електрическа железопътна система в света, се движеха сред дъхавия аромат на цитрусови градини и насаждения с фасул, като свързваха предградията с центъра на града. Всеки калифорниец от Юга искаше да има свое място с градина, където можеше да сади цветя и децата му да тичат на воля. Разкошни лозя заобикаляха и най-бедната къщичка.

Като всеки земен рай, градът бе малко изолиран. Ван Влайътови — Бъд, Амели и Теса — правеха каквото можеха за своите роднини във Франция. 3-те В и Юта, които още живееха в Бейкърсфийлд, имаха трима сина на войнишка възраст и най-големият, Чарли Кингдън, се бе записал в Чуждестранния легион. Враждата между братята продължаваше, така че никой в Грийнуд не знаеше нищо за това.

Теса израсна в Грийнуд и понякога, когато вятърът вилнееше и измиташе склоновете на хълмовете, й се струваше, че чува шепот, който й разказваше, че това са земите на рода Гарсия. Този неуловим глас, вместо да я плаши, по-скоро я караше да се чувства като част от местността, но тя не знаеше, че там има и други гласове и духове.