Джаклин Брискин
Хроника на страстта (103)

4

Остана до осветената входна врата дълго след като той вече бе изчезнал в безлунната юнска нощ. От звука на бързите му стъпки бе сигурна, че не се бе обърнал да погледне към нея.

Потрепервайки, затвори вратата и влезе в хола. Наведе се да вдигне кафената чаша. Прибра чашите, които бе взела на заем. Реши, че ще ги измие на сутринта, когато нямаше да е така разсеяна и не би ги счупила.

Амели не бе възхитена от това, че трябваше да работи, за да се издържа, нито пък вярваше, че бедността облагородява. И въпреки всичко бе учудена колко малко значение имаше това за нея. Липсваше й не материалният комфорт, липсваше й Бъд. Толкова много й липсваше, че се чудеше дали ще може да преживее раздялата им.

Но при тези обстоятелства нямаше избор. Седнала на масата в кухнята, си спомни момента, в който доктор Марш след безкрайните мъки накрая бе й дал бебето.

Червеното му личице бе набръчкано от усилията да се появи на бял свят, под тъмната мокра косичка личаха следите от форцепса.

— Успяхме — беше промълвила Амели с нотка на възторг в гласа въпреки изтощението. Казвайки това, имаше предвид себе си, кървяща, и това малко парченце нов живот, нейната дъщеря. „Обичам я — помисли си тя — и затова и двете трябва да оживеем. Може ли прекалената обич да навреди на едно дете?“

Амели въздъхна, стана и се върна в хола, за да премахне следите от телата им по възглавниците. Можеше ли обаче да премахне следите от тези няколко минути, които бяха прекарали заедно? Тялото й отказваше да забрави удоволствието, което бе изпитала. Съзнанието й отказваше да забрави сладостта на преживяното. Чу плач от стаята на Теса.

Детето се бе изправило в люлката си и плачеше. Амели го вдигна и усети, че е мокро.

— Добре, миличка, добре. Направила си малка беля, това е всичко.

— Боли ме, мамо.

— Къде?

Тя сграбчи къдричките на нощничката около гърлото си. Амели допря с устни челото й. Беше по-горещо, отколкото би трябвало да бъде. Смени дрешките й, зави я с одеялцето, подарък от мисис Фарнеси. Седна до люлката и държа Теса в ръцете си, докато детето се успокои и заспа.