Кен Фолет
Пробуждане (45)

8 часа сутринта

„Малките двигателчета, които тласкат втората, третата и четвъртата степен, използват твърдо гориво, известно под името Т17-Е2 — полисулфид и амониев перхлорат като окислител. Всеки един от двигателите произвежда тяга от 800 килограма в космическото пространство.“

Бърн заля овесените ядки на Лари с топло мляко, а в това време Били разби едно яйце да направи пържени филийки. Не само детето им се нуждаеше от успокояващото въздействие на храната. Лари ядеше с удоволствие и слушаше радиото.

— Ще го убия този кучи син — промърмори тихо Бърн, така че Лари да не го чуе. — Заклевам се, че ще го убия!

Гневът на Били се бе изпарил. В момента, в който нанесе ударите на Антъни, почувства как яростта я напуска. Сега се чувстваше само разтревожена и притеснена — отчасти за Лари, който здравата се бе изплашил, и отчасти за Люк.

— Страхувам се, че Антъни ще се опита да убие Люк — каза тя. — Преди няколко часа мислех това за невъзможно, но сега вече не.

Бърн пусна топка масло в нагорещения тиган, после овъргаля една филийка бял хляб в яйцето, разбито от Били.

— Люк няма да му се даде толкова лесно.

— Да, но той си мисли, че е избягал… Не знае, че съм казала на Антъни къде е. — Докато Бърн пържеше напоената със сместа филийка в тигана, Били крачеше назад-напред из кухнята и хапеше устни. — В момента Антъни сигурно пътува към Хънтсвил. Люк хвана бавния самолет. А Антъни може да хване самолет на МАТС и да кацне в Хънтсвил преди него. Трябва да измисля нещо да предупредя Люк.

— Защо не оставиш съобщение за него на летището?

— Не е достатъчно сигурно. Май ще трябва сама да отида дотам. В девет часа не излиташе ли още един самолет? Къде е тоя справочник?

— На масата.

Били го взе и го разлисти.

Полет 271 тръгваше от Вашингтон точно в девет. За разлика от самолета на Люк, този имаше само две междинни кацания и пристигаше в Хънтсвил в дванайсет без четири, на обяд. А самолетът на Люк кацаше там в два и двайсет и три. Щеше спокойно да го изчака на летището.

— Мога да го направя — каза тя.

— Тогава трябва да го направиш.

Били се поколеба и напрегнатият й поглед падна върху Лари.

— Ще се оправя, не се притеснявай — успокои я Бърн, разбрал вътрешната й борба.

— Знам, но точно днес никак не ми се иска да го оставям.

— Аз ще се погрижа за него.

— Ама няма да го пращаш на училище, нали?

— Да, мисля, че това е добра идея… Поне за днес.

Лари се обади:

— Изядох си всичко.

— Тогава ще хапнеш и малко пържени филийки — каза Бърн и сложи една в чинийката до него. — Искаш ли да я полея с кленов сироп?

— Ъхъ.

— Ъхъ ли?

— Да, моля.

Бърн измъкна една бутилка от шкафа и заля филийката със сироп.

Били седна срещу сина си и каза:

— Днес няма да ходиш на училище.

— Ама ще изпусна урока по плуване! — повиши глас той.

— Може би татко ще те заведе на някой басейн.

— Ама аз не съм болен!

— Знам, моето момче, но стана много рано, не си се наспал и затова трябва да си починеш.

Възраженията на Лари успокоиха Били. Значи бързо се оправя, каза си тя. Въпреки това нямаше да се чувства спокойна, ако го пратеше на училище. Не и докато не приключи цялата тази работа.

Обаче спокойно можеше да го остави на баща му. Бърн беше много добре обучен агент едно време и можеше да защити сина си, кажи-речи, от всичко. Тя взе решение: ще пътува до Хънтсвил.

— Изкарай днес един приятен ден с татко, а утре вероятно ще си на училище, бива ли?

— Бива.

— А сега мама трябва да тръгва. — Не искаше да си взема довиждане, защото това само щеше още повече да изплаши Лари. — Ще се видим по-късно — подхвърли тя с равен глас.

Докато излизаше навън, чу Бърн да казва:

— Обзалагам се, че не можеш да изядеш още една пържена филийка.

— Мога, и още как — отвърна Лари.

Били затвори вратата зад себе си.