Кен Фолет
Пробуждане (42)

6.30 сутринта

„В първата степен има около 25 000 килограма гориво. То ще бъде изгорено за две минути и 35 секунди.“

Беше удоволствие да се кара линкълнът на Бърн — без усилие поддържаше сто и петдесет километра в час и летеше по пустите пътища на потъналата в сън Вирджиния. На излизане от Вашингтон Люк изпита чувството, че оставя зад гърба си преживелиците от един кошмар, разтърсил го и обърнал живота му наопаки, и в тези ранни часове на деня му се струваше, че бяга от него.

Беше още тъмно, когато пристигна в Нюпорт Нюз и паркира колата на малкия паркинг до затворената сграда на местното летище. Отвътре не светеше нито една светлинка, с изключение на самотната крушка в телефонната кабина до входа. Той изгаси двигателя и се вслуша в настъпилата тишина. Нощта беше ясна, а летището бе ярко осветено. Подредените самолети в него изглеждаха особено тихи и спокойни, като коне, заспали прави.

Не бе мигвал вече над двайсет и четири часа и се чувстваше адски уморен, но мисълта му безспир прехвърляше всичко изживяно до този момент. Беше влюбен в Били. Сега, когато бе на триста километра от нея, можеше да го признае пред себе си. Но какво означаваше това? Винаги ли я бе обичал? Или това бе просто моментно увлечение, повторение на мигновения удар, който е изпитал през 1941 година? Ами Елспет? Защо се бе оженил за нея? Беше питал Били за това, но тя бе отказала да му отговори. „Ще питам Елспет“ — бе казал той тогава.

Погледна часовника си. До отлитането имаше повече от час. Разполагаше с много време. Люк слезе от колата и влезе в телефонната кабина.

Тя вдигна веднага, сякаш беше вече будна. Телефонистката я уведоми, че телефонният разговор ще бъде за нейна сметка и тя припряно отвърна:

— Разбира се, разбира се, свържете ме.

Изведнъж му стана неловко.

— Ъ-ъ… добро утро, Елспет.

— Толкова се радвам, че се обаждаш! — каза тя. — Щях да се побъркам от притеснения… Какво става?

— Не знам откъде да започна.

— Добре ли си?

— Да, вече съм по-добре. Най-общо казано, Антъни ми е причинил загуба на паметта чрез прилагане на комбинация от електрошок и наркотици.

— Боже господи! И защо го е направил?

— Казва, че съм съветски агент.

— Но това е абсурдно.

— Това е казал на Били.

— Значи си се виждал с Били?

Люк долови враждебната нотка в гласа на Елспет.

— Тя беше много любезна — оправда се той. Спомни си как бе предложил на Елспет да дойде до Вашингтон и да му помогне, а тя му бе отказала.

Елспет смени темата.

— Откъде се обаждаш?

Той се поколеба. Враговете му като нищо можеше да подслушват телефона на Елспет.

— Не искам да ти казвам, защото някой може да подслушва.

— Ясно, разбирам. И какво ще правиш по-нататък?

— Трябва да разбера какво е искал Антъни да забравя.

— Как ще го направиш?

— Бих предпочел да не говоря по телефона за това.

В гласа й прозвуча раздразнение.

— Ами… съжалявам, че не можеш да ми кажеш нищо.

— Всъщност обадих ти се да те попитам някои неща.

— Добре, давай.

— Защо нямаме деца?

— Не знаем. Миналата година ти се прегледа, но не ти намериха нищо нередно. Преди няколко седмици и аз ходих при една лекарка в Атланта, която ми направи няколко теста. Чакаме резултатите.

— А би ли ми казала как се оженихме?

— Аз те прелъстих.

— Как?

— Престорих се, че ми я влязъл сапун в окото, за да те накарам да ме целунеш. Това е най-старият номер от арсенала и доста се учудих, че се хвана.

Не можа да разбере дали се шегува, или се прави на цинична — или пък и двете.

— Разкажи ми какви бяха обстоятелствата… как е станало така, че съм ти предложил да се оженим.

— Ами… Не бях те виждала от години, после изведнъж се срещнахме през 1954-а във Вашингтон — започна тя. — Тогава още работех в ЦРУ. А ти работеше в Лабораторията по реактивна тяга в Пасадена. Беше дошъл за сватбата на Пег. И на закуска ни сложиха да седнем един до друг. — Млъкна за момент, припомняйки си, и Люк зачака търпеливо. Когато отново продължи, гласът й бе смекчен: — Двамата говорехме през цялото време, сякаш не бяха минали цели тринайсет години, а все още бяхме студенти и целият живот бе пред нас. Обаче трябваше да тръгвам рано. Бях диригент на младежки оркестър и имахме репетиция. Ти дойде с мен…