Катрин Стоун
Пратеник на бурята (5)

Четвърта глава

Рейф беше самотник и умееше да изслушва. Тя също. Но насърчена от него, Брук стана словоохотлива. Можеше безспир да разказва истински истории, които беше чула като малка и знаеше наизуст.

В началото имението се казвало „Форсайт“, а не „Убежището на лисиците“. И то като града било по-старо от нацията само с едно поколение. Всъщност, и фермата, и градът служели за зимно убежище на генерал Вашингтон и неговата войска. Даниел Форсайт и тримата му сина се включили в борбата за свобода. В сраженията били убити Даниел и най-малкия му син.

През първия век след Революцията имението било предавано от баща на първороден син във Форсайт. През 1879 Шарлот поставила началото на царството на жените във Форсайт, но най-вероятно с нея приключил този период. Забременявала и при спонтанни аборти губела бебетата, и така година след година, бебе след бебе. Тези опустошителни загуби застрашили здравето й.

Крехка и безстрашна едновременно, Шарлот поемала всякакви рискове и на четирийсет годишна възраст тя и съпругът й Джеймс се сдобили с единственото си дете. И то какво дете, дългоочакваната Ема-Ан, жената от Форсайт, която била набелязана от съдбата да разтърси родната си северна Вирджиния.

Това, че Ема се омъжила по любов не било новина. Романтичните чувства били семейна традиция. Обществото било потресено от дръзкото й, при все това присъщо на дама, решение да забрани лова на лисици в нейните земи. Фермата във Форсайт била най-голямото по площ имение в страната на лова, и открай време съществувало джентълменско, а човек би казал и сред представителките на нежния пол, споразумение за предоставяне на свободен достъп през именията по време на гонките на животни.

Но Ема забранила този достъп. Във владенията си не допускала нито хора, нито животни да преследват лисиците. Разбира се, те всички били добре дошли, но по друг повод. Особено конете. Въпреки, че не била ловец, Ема представлявала внушителна гледка като ездачка.

Когато станало ясно, че Ема няма намерение да отстъпи, започнали добронамерено да наричат фермата „Убежище на лисици“. Никой не можел да устои на иконобореца, който се съпротивлявал на традиционната общност, особено когато тя издигнала оградата с още една, пета греда и засадила истинска стена от люляци, за всеки случай.

Ема не само засадила любимото си цвете, тя направила нещо повече. През трудните години, докато забременявала и загубвала плода, тя дала живот на много люляци, които от своя страна предопределили новата съдба на града.

Ема нямала нищо против да превърне люляците в комерсиално занимание. „Шарлот“ и „Джеймс“, наречени така в памет на любящите й родители, щели да цъфтят само в градините на приятелите й, ако същите тези стъписани приятели не се били намесили.

Оттогава разсадникът на Кентърфийлд процъфтял, както и всеки художник от Форсайт, който избирал да специализира в люлякови мотиви.

Ема също разцъфнала. И тя като майка си, най-после, родила дете, единственото й дете било дъщеря й Каролин.

Гласът на разказвачката потрепери щом спомена името.

Тя цялата потрепери.

— Каролин — като ехо отвърна Рейф. — Мислех, че майка ти се казва Марла.

— Да. О! — Изведнъж изпълзя прозрението, обвито от лека тревога. — Рейф, аз не съм дъщеря на Каролин. Нито внучка на Ема. Аз изобщо не съм от Форсайт. Съжалявам. Не исках да те заблуждавам.

— Не си ме заблудила, Брук. — И верни, и неверни бяха думите му. Кое може да е това прекрасно момиче, ако не внучка на Ема-Ан? Попитайте Рапсоди, или Джаред. Брук беше дива като всички жени във Форсайт, що се отнася до съществата, които имаха късмет, че се грижи за тях и които намираха безопасно убежище във фермата. — Марла е твоята майка.

— Да. С Каролин се срещнали в последния курс в Джорджтаун…

И тутакси станали най-добри приятелки. През май на другата година, Каролин се омъжила под свод от люляци, израсли в „Убежището на лисиците“. От едната й страна стояла шаферката Марла, а от другата бъдещият й съпруг Джон.

Известно време Джон Рутледж, адвокат в окръг Колумбия, отивал с теснолинейката на работа. Пътуването между столицата и Форсайт било възможно и много жители на градчето ежедневно изминавали това разстояние.

Но за Джон било твърде далеч. И твърде много време отсъствал от дома. Налагало се Каролин да живее във фермата с Ема, която се чувствала самотна без Чарлз, съпругът й от петдесет години, и чието здраве било започнало да се влошава.

Джон отворил адвокатска кантора във Форсайт, колкото и рисковано да изглеждало начинанието. Разбира се, богатите собственици на земя имали нужда от адвокати-консултанти. Поколения наред тези услуги били изпълнявани от престижни вашингтонски фирми като тази, която Джон напуснал. Но най-важна била компетентността, а Джон я притежавал. Тя била присъща и на Къртис Франклин, партньора на Джон, който се присъединил, когато работата се увеличила и станала пряко силите на един адвокат, особено когато този адвокат искал да прекарва повече време с опечалената си съпруга след смъртта на Ема.

Джон отдавна не пътувал вече между Форсайт и окръг Колумбия. Но най-добрата приятелка на Каролин често изминавала този път през последната година на обучението си в Джорджтаун за магистър по бизнес администрация, и дори и след това, докато работела в една компания за недвижими имоти близо до „Ембаси Роу“.

Когато забременяла, Марла решила да напусне столицата, но Каролин и Джон настояли да остане да живее във фермата, колкото пожелае. Каролин се надявала, това да е завинаги.

— Защо решила да напусне Вашингтон? — попита Рейф.

До този момент беше слушал, без да коментира. Но сега предусети, че Брук нямаше намерение да отдели много внимание на епизода с бебето, което носеше Марла в утробата си, и я прекъсна.

— Предполагам, заради баща ми… Не знам нищо за него. Майка ми не искаше да разбера. Веднъж ми каза, че не си струвало да научавам каквото и да било за него, и толкоз. Не се интересувах. Това нямаше значение за мен. Заради Джон. Мислех, че той ми е баща. Едва на седем годишна възраст разбрах, че не е.

— И? — Рейф подкани разказвачката, когато в историята щеше да се включи и нейният живот.

— Освен това, дълго време вярвах, че Каролин ми е майка, а Лили по-малката ми сестра.

— Лили?

— Дъщерята на Каролин и Джон. Съвсем логично аз веднага взех Лили под своя закрила. Като властната по-голяма сестра. Разбира се, нямаше нужда, защото Каролин беше винаги наоколо, край нас с Лили. Винаги.

Каролин била на двадесет и осем, когато родила Лили. За разлика от майките във Форсайт преди нея, тя лесно забременяла. Каква радост! Но също като тях посрещнала дъщеря си като манна небесна, каквато и тя била за родителите си преди време, или както дванадесет месеца по-рано се зарадвала на бебето на Марла.

Каролин се превърнала в мамчето, което прекарвало всеки миг с момичетата, които толкова й липсвали, докато спят. И другата майка, магистърът по бизнес администрация от Джорджтаун, силно обичала двете момичета. Но Марла не умеела да играе с тях като Каролин. Просто не й се удавало.

Нищо лошо! Каролин била родена за майка, подобно на Ема и Шарлот. Ако Марла Блеър следвала примера на майка си, сигурно често щяла да сключва брак, и то успешно, и да се развежда с такъв финес, че всички бивши да я обожават.

— Баба Елиз не умееше да спретне дори едно меню — добави Брук. — Или поне така твърдеше. Хората говореха, че прилича по-скоро на стоманена магнолия, отколкото на срамежлива петуния.

— А ти какво мислиш?

— Не я познавам много добре. Премести се в Бевърли Хилс, когато бях на седем. Въпреки това, двете с майка разговаряха през цялото време, поне веднъж дневно, а и по-често — рече Брук някак замислено, сякаш й липсваше това общуване между майка и дъщеря. — Аз също разговарям с нея. Понякога. Винаги ми се е струвало, че е невъобразимо способна. И умна като майка ми. Разбира се, много е красива. Като майка ми.

Марла Блеър имала възможност да направи кариера от един добър брак. Но избрала по-модерен начин на живот. Съвсем непретенциозно започнала бизнес с „Къщата на люляците“. С благословията на Джон и Каролин получила всички пълномощия по управлението на фермата, което означава, че й прехвърлили собствеността. Дивите пасища се превърнали в изрядно подравнени ливади, а плевелите изчезнали от градините. Люляците в „Убежището на лисиците“ започнали да цъфтят още по-разкошно в резултат на специалните грижи и артистичния маниер на подрязване.

Другите земевладелци във Форсайт, като видели фермата, и те поискали прехвърляне на имоти. Онези, които опитали да въртят бизнес самостоятелно, открили, че само способна работна сила не е достатъчна. Особено важна роля играел надзорът, изискващ бдителност и убедителност.

Винаги благоразположена, но посвоему стоманена магнолия, Марла успявала да извади на бял свят най-доброто у всеки, когото наемала. Подобно на Елиз, чиито бивши съпрузи й оставали верни, Марла знаела как поддържа продуктивни професионални взаимоотношения, дори в случаите, когато настоявала да се направи ремонт, защото дадена работа не отговаряла на стандарта й.

С увеличаването на броя на клиентите, Марла преместила кантората си първо в къщата за гости, а после в града.

Имала планове да отвори филиали в Мидълбърг, Варентон, дори в столицата.

Но…

Тогава…

Но тогава разказът на Брук засече.

Рейф и Брук седяха на обляната от слънцето трева в пасището на Рапсоди до езерото. Еднокопитните момичета пасяха наблизо, а от другата страна на гладката като тепсия повърхност наблюдаваше смолисточерното младо конче.

Рапсоди тутакси реагира при пристигането на външни хора в неговото пространство. Реакцията му, обаче, не можеше да бъде забелязана от тези, които не познават конете. Ала Брук и Рейф забелязаха движенията му, дори в позата на статуя, която беше заел — вътрешното му отдръпване беше още по-силно.

Мощното същество отстоява територията си, нащрек е, наострило уши, помисли си Рейф, към хор от писъци, които измъчваха животното.

В този ден писъците в главата на Рейф бяха приглушени. Звучаха някак омекотени.

Съвсем замлъкнаха, когато разказът на Брук засече.

И тя млъкна.

Но внезапно настъпилата тишина беше пълна с писъци, които Рейф ясно долавяше.

— И тогава, Брук?

— Тогава — тихият писък прозвуча като шепот, — умря Каролин.