Харлан Коубън
Невинният (55)

Глава 54

Ухание на сушени билки пълни караваната на Кими.

Усетила подобен аромат през последните години, Оливия всеки път се пренася в една друга каравана, край Лас Вегас. Новото обиталище на Кими има същия аромат. Оливия започва да се връща назад във времето.

Околността представлява дива пустош. Отвън караваната прилича на забравен от всички коптор. Избитите прозорци са заковани с парчета шперплат. Старата кола на Кими клечи ръждива и унила като изоставен пес. Пътната настилка отпред представлява обилно застлан с маслени петна пясък. Интериорът обаче, вън от приятния аромат, блести от чистота и вкус, както биха написали в някое списание за дома и семейството. Нищо скъпо, разбира се. Но се забелязват елегантни акценти. Красиви възглавнички, ефектни декоративни фигурки.

С две думи: дом.

Кими измъква две чаши и бутилка вино. Сядат на бамбуков диван с мек матрак и Кими пълни чашите. Оливия гаврътва своята наведнъж. Климатичната инсталация мърка под тавана. Кими бута празната чаша встрани. Протяга ръце и нежно обхваща в длани лицето на Оливия.

— Още не мога да повярвам, че си тук.

И сега Оливия започва да разказва цялата си история.

Отнема доста време. Започва от мига, в който й прилошава оня път в бара, разказва как се прибира по-рано, как открива мъртвото тяло на Касандра, за нападението на Клайд. Кими слуша като омагьосана. Дума не обелва. Навремени проплаква. Тялото й трепери. Но не я прекъсва.

Когато Оливия стига до пуснатата в Мрежата обява във връзка с дъщерята, Кими настръхва.

— Какво има?

— Аз я видях — отвръща Кими.

Оливия усеща как стомахът й се преобръща.

— Дъщеря ми?

— Идва тук. У дома.

— Кога?

— Преди два месеца.

— Нищо не разбирам. За какво й е било да идва тук?

— Каза, че започнала издирване на истинската си майка. Ей така, от любопитство. Както правят много деца. Казах й възможно по-внимателно, че си отдавна мъртва, но тя вече знаеше. Искала да открие Клайд и отмъсти заради тебе.

— Откъде би могла да знае за Клайд?

— Каза, че най-напред се обърнала към ченгето, което разследваше твоя случай.

— Макс Дароу?

— Да, мисля, че така му е името. Отива значи тя при него. Той казва, че според него си убита от Клайд, но никой не го знае къде се намира. — Кими клати глава. — А той бил мъртъв, кучият син, през всичките тия години.

— Да — казва Оливия.

— Това е като да ми кажеш, че самият Сатана е умрял.

— Как е името на дъщеря ми?

— Не го каза.

— Имаше ли вид на болна?

— Болна? А, заради обявата. Не, изглеждаше в цветущо здраве. — Сега Кими се усмихва. — Беше красива. Без излишна плът. Има характер, да знаеш. Също като тебе. Дадох й онази снимка. На нас двете. Помниш я, нали?

— Да. Да, помня.

Кими поклаща глава.

— Просто не мога да повярвам, че си тук. Прилича ми на сън. Страх ме е да не започнеш да избледняваш и да се стопиш в пространството. Или пък, че ще се събудя насаме с хлебарките.

— Тук съм — успокоява я Оливия.

— И си се оженила. И си бременна. — Тя клати глава още известно време с лъчезарна усмивка на уста. — Просто не мога да повярвам.

— Кими, познаваш ли някой си Чарлс Тали?

— Тали? Изрод от клуба.

— Кога го видя за последно?

— А, най-малко преди седмица. — Тя свъсва вежди. — Защо? Какво общо има този копелдак с тебе?

Оливия мълчи.

— Какво има, Канди?

— Те са мъртви.

— Кои те?

— Чарлс Тали и Макс Дароу. По някакъв начин са разбрали. И аз не знам по какъв. Изглежда появяването на дъщеря ми ги е навело на някаква идея. Най-вероятно те са пуснали онази обява, за да ме открият. — Оливия замлъква. Нещо тук не е както трябва, но засега ще го остави настрани. — Дароу искаше пари. Дадох му петдесет хиляди. Чарлс Тали също бе замесен.

— Всичко това не звучи никак смислено.

— Имам среща с някого тази нощ. Трябва да ми покажат дъщеря ми. Но сега и двамата са мъртви. А някой продължава да издирва някаква касета.

Лицето на Кими помръква.

— Касета ли казваш?

— Докато ме пребиваше, Клайд все за нея питаше. А днес…

— Чакай малко. — Кими вдига ръка. — Клайд ли те е питал за това?

— Да.

— И поради тази причина е убил Касандра? За да получи видеокасета?

— Така си мисля. Беше се побъркал заради тоя запис.

Кими започва да си гризе ноктите.

— Кими?

Но старата й приятелка просто става и отива към изправения в ъгъла шкаф.

— Какво има? — пита Оливия.

— Знам защо му е била на Клайд тази касета — отвръща Кими с внезапно успокоил се глас. Отваря вратата на шкафа. — Но знам и къде се намира.